Книга 5 : Да убиеш присмехулник

a

„Да убиеш присмехулник“ е една модерна класика от американската авторка Харпър Ли. Въпреки че е спечелила награда Пулицър с книгата си, не толкова стилът на изказ и високото литературно творчество, колкото идеите, споделени в книгата, са това, което вълнува читателите.Книгата разказва за силно поляризираното американско общество през 30-те години на XX век. Основната нишка в книгата се върти около процеса срещу един чернокож, обвинен несправедливо, че е изнасилил бяло момиче. Основният положителен герой, Атикус Финч е моделиран спрямо бащата на авторката, който също като него защитава чернокож в процес срещу бели обвинители.Атикус Финч многократно е притискан и заплашван, а накрая основният негативен образ почти не убива сина му, но е спасен от съсед, който плаши децата в началото на книгата с това, че никога не излиза от вкъщи. Въпреки това съседът Бу се оказва много мил и смел, като спасява Джем – синът на Атикус, когато е нападнат от Боб Юел – бащата на мнимата изнасилена.Но защо се стига до там – Том, подсъдимият чернокож, в крайна сметка е осъден на десет години затвор и се самоубива зад решетките. Но въпреки, че съдиите със своите предразсъдъци осъждат Том, по време на процеса Атикус доказва, че именно Боб, а не Том изнасилва собствената си дъщеря и набеждава невинния Том. За благодарност след края на процеса, Атикус получава множество подаръци пред вратата си от неизвестни чернокожи, което го разплаква от умиление.Джем и Скарлет са нападнати от Боб Юел, който се чувства опозорен от Атикус по време на процеса, и докато тичат в тъмнината, Боб без да иска се спъва и пада върху собствения си нож. Атикус обаче е толкова честен, че смята, че трябва да предаде сина си на властите и след това да го защитава и дълго време не вярва, че Боб се е промушил сам. Това показва, че той е адвокат, за когото истината и честността са над личните отношения. Да, навярно авторката е преекспонирала образа на Атикус, но истината е, че понякога обществото се нуждае и от такива свръх честни хора, нещо изключително рядко. И дори най-честните хора, често лавират, в зависимост от това дали истината и справедливостта би застрашила личния им интерес.Основните теми, които поставя книгата са за расизма, силата на характера и положителните страни на Атикус, Джем и Скарлет (образът на Харпър Ли и основен разказвач на историята) и разбира се тайнствения, но смел съсед, Бу Редли, срещу основните антагонисти Боб Юел и дъщеря му, които са безскрупулни, лъжливи и жестоки.Както в повечето случаи на краен расизъм и тук проблемите на Боб и дъщеря му не се коренят в чернокожите, жълтите или зелените човечета, а в самите тях, в техните негативни черти – те не работят, мързеливи са и оттам попадат в спиралата на нещастието и омразата.Бих искал като завършек да споделя някои цитати от тази хубава книга и препоръчвам на всеки да я прочете, защото има какво да се научи.Скарлет и нейният приятел Дил излизат навън, защото малкият Дил не може да понесе жестокостта към Том, и се натъкват на Долфус Реймънд, когото всички смятат за пияница, но той им казва, че в бутилката му има само Кока Кола:

– И значи вие само се правите на пийнал?

-Как? … О, искаш да кажеш, защо се преструвам? Много просто. На някои хора не им .. не им допада начинът, по който живея. …Старая се да им дам повод. На хората винаги им е приятно да имат повод за всяко нещо. Когато дойда в града, а това става рядко, аз се поклащам по малко и си пия от кесийката и хората казват, че Долфус Реймънд е попрекалил с алкохола – затова не се отказва от привичките си. Не може да се оправи, затова живее така.

-Но това не е честно, мистър Реймънд – да се правите на по-лош, отколкото сте…

-Не е честно, но е много по-добре за хората. Ще ти кажа една тайна, мис Финч, аз не съм голям пияч, обаче хората никога, никога не могат да разберат, че живея по този начин, защото така ми харесва.

Но защо на нас повери най-съкровената си тайна? Попитах го.

-Защото сте деца и можете да ме разберете – отвърна той – и защото чух този приятел… – Той кимна към Дил. – Неговите инстинкти още не са загрубели. Като поотрасне още малко, няма да му прилошава и няма да плаче. Може би пак ще му се струва, че нещо не е … напълно справедливо, да речем, но след няколко години вече няма да плаче.

-За какво да плача, мистър Реймънд? – мъжкото достойнство на Дил се пробуди.

-Да плачеш, когато хората измъчват други хора, без да помислят дори. За това как белите мъчат черните, без да помислят дори, че и те са хора.

 Говорейки за добрите родове, за които им разказва леля им Александра и как някои родове са добри, други лоши, Скарлет казва :

-Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора.

Боян Чипанов, 22.11.2018.