Човекът в търсене на смисъл

 

chovekyt-v-tyrsene-na-smisyl-300x407

 

„Човекът в търсене на смисъл“ е книга написана от Виктор Франкъл, психолог и психиатър, от еврейски произход, който между 19 октомври 1944 г. и 27 април 1945 г. е затворник в Аушвиц – нацистки концетрационен лагер. Майка му, баща му и бременната му съпруга загиват в лагерите на смъртта.

След като е освободен, Франкъл продължава да се занимава с психология и психиатрия и написва доста различни книги, посветени на психологията.

Най-продаваната и влиятелна негова книга е „Човекът в търсене на смисъл“. Там той описва преживяванията си в нацистките лагери и дава психологични обяснения на различните емоции и поведения, които наблюдавал по време на своя престой в Аушвиц.

Това е една от най-интересните книги, които съм чел и която оставя следа, променя възгледите и затова горещо препоръчвам на всеки.

По-долу ще опиша основните заключения, до които стига Франкъл в своята книга и това, което аз съм разбрал от тях:

s

1) Повечето хора, над 99 % от всички нас, действат водени от обстоятелствата и обкръжението, а не от волята, душата и принципите си.

Почти всички хора действат водени от околната среда, а не въпреки нея. За това има доста примери – нацистките войници, които са обикновени добродушни немци в нормалния живот, извършват зверства след зверства. Това свое поведение те не възприемат като неправилно – те изпълняват заповеди, служат на родината във времена на война, те реално са просто изпълнители.

За това поведение има доста психологични експерименти, най-известните от които са Станфордският затворнически експеримент (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82) и Експериментът на Милграм (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC).

По същия начин масата затворници в лагерите забравят всякакви свои ценности, стремежи и мечти и поставят физическото си оцеляване на първо място, въпреки всичко. Така се доказва, че човек действа според пирамидата на Маслоу в 99 % от случаите – когато нямаш вода, храна, сън, сигурност – човекът забравя за поезия, мисия в живота, жени, приятели, себереализация, амбиции.

Но въпреки това авторът разказва за някои изключителни прояви в лагерите, които показват, че все пак има някои хора, при които пирамидата на Маслоу е обърната или поне не действа както при масата хора. За съжаление тези хора са под 1 %. Той дава примери за някои затворници, които помагат на други затворници, дават къшея си хляб на най-нуждаещия се, повдигат духа на другите. Друг интересен пример са някои нацисти, които проявяват състрадание, опитват се да помагат на затворниците, до колкото им позволява ситуацията, не са жестоки, не бият, дават си част от вечерята на лагерници и правят неща, нетипични за обикновения есесовец. Но, както и при затворниците, тези нацисти пак са под 1 %.

От всички тези примери и проучвания Франкъл стига до следния извод : масата хора действа и мисли според обстоятелствата, а не въпреки тях. За масата хора, и това в никакъв случай не значи, че тези хора са лоши, битието определя съзнанието.

Тук интересен момент е въпросът за съществуването на човешката душа, избор, свободна воля. Не сме ли всички ние просто резултат от обстоятелствата, които са ни се случили. Един е лидер, може би, защото така се е стекъл животът му, преживял е точно събитията, които са били нужни за да стане такъв. Друг е слаб и няма воля, защото събитията в неговия живот са се подредили по друг начин.

И все пак не бива да забравяме онези 1 % от затворниците и 1 % от стражата/войниците, които са действали по нетипичен начин. Тук интересен е въпрос, дали това е проява на тяхната силна и уникална душа или по-скоро е резултат от това, което са преживяли в живота си до този момент. Възможно е обстоятелствата да са ги накарали да са такива.

Това обаче не е извинение за това човек да е слаб или да се самосъжалява, а напротив – може да послужи като мотив да преборваме животинската си природа, да се стремим да действаме въпреки обстоятелствата, стадия инстинкт и чувството за страх и конформизъм.

s

2) Смисълът на човешкия живот

„Лагерникът, загубил вяра в бъдещето, бе обречен. С загубата на вярата той губеше и духовните си устои. Оставяше се да западне и го обземаше физическо и психическо разложение. И скоро умира.“

Това е един от най-интересните и важни моменти в книгата. Авторът споделя, че всеки човек или вижда стойностен смисъл в живота си, или не вижда такъв. Интересното е, че той споделя, как в лагерите не най-силните оцеляват, а тези, които виждат най-голям смисъл в живота си. Тук говорим за оцеляване в аспекта на болести, естествено ако те изберат за газова камера – там нямаш шанс. Но дори и изборът за газовата камера зависел от смисъла на живота ти. Защо? Защото нацистите избирали първо най-слабите и болни хора. Авторът споделя, че най-бързо се разболявали хората, които му споделяли, че няма за какво вече да живеят. Те не виждали смисъл от страданието, не виждали надежда за свобода и затова бързо се разболявали.

Това може да се приложи и в настоящия живот. Хората без мисия, вяра и надежда, са най-податливи на болести. Това не е научно доказано, но има доста примери и психологични изследвания, които в голяма степен потвърждават, че смисленият живот, изпълнен с цели и положителни мисли, прави човек по-устойчив и здрав.

Ницше е казал : Този, който има защо да живее, може да мине почти с всяко как.

Авторът посочва три смисъла на човешкия живот:
– Работата
– Любовта
– Смелостта в трудни времена

Работата е това да правиш нещо значимо, да се отдадеш на кауза, в която вярваш. Да се бориш за някаква мечта. Интересното е, че Франкъл разказва как в лагерите най-зле са се чувствали хората, чийто предишен живот се базирал на материалното, на властта и богатството. А най-добре се приспособили “по-нежните“ души, така да се каже, чийто живот бил посветен на кауза и мисия – лекари, писатели, музиканти, поети, психиатри, религиозни служители, свещеници и т.н.

Лагерът отнема всичко от предишния ти живот освен душата и тялото ти. Лагерът те разделя от семейството, къщата, колата, приятелите, дрехите, бижутата, работата, парите. Ти ставаш един номер, облечен с парцали, работещ по десетки часове на ден, ядящ един къшей хляб и водниста супа дневно. Авторът разказва, че редовно в лагера ядял по-около 300 калории дневно, а работел като копач по 14-15 часа. Хората бързо се разболявали в тези условия и умирали.

Виктор Франкъл имал обаче две неща, които го държали – това, че искал след излизането си да напише книга за психологията в лагерите и искал да види съпругата си, която много обичал.

Когато бил болен от треска, той си представял как вижда жена си и пише новата си книга. Как разказва на студентите по психология за психичните промени в лагерите.

Тоест той имал идея/мисия и любов към човек. И това му дало сили да пребори болестта, лишенията, адските условия и да оцелее.

Оцеляването става много по-лесно, когато имаш причина да живееш. Имаш смисъл. Три неща могат да дадат смисъл на живота според Виктор Франкъл :

– идея, за която работиш и на която да се посветиш
– човек, когото да обичаш
– силата на волята и вярата в бъдещето, в момент на силно страдание и болка.

s

3) Илюзията, в която живеем

По-долу съм описал мои разсъждения върху ситуации от книгата.

Авторът разказва как остава без нищо – работа, къща, семейство, социален статус, дрехи, пари, бижута, книгата, която пишел, без краен срок на присъдата в лагера – не знаеш дали ще живееш, докога, дали ще се освободиш…. това е присъда без параметри.

И тогава, реално човек разбира, че живее в доста илюзорен свят. Колкото и грубо да звучи, ние сме една кожа, кости и органи. В лагерите човек е точно това – месо с номер, нищо повече. И е добре да се запитаме – какво сме ние – нашите притежания, нашата работа, нашата кола, нашето семейство. …. или нещо много по-малко – едно месо….или нещо много по-голямо – нашата душа.

s

4) Щастието и успехът идват, когато не мислиш за тях.

В психологичната част на книгата авторът разкрива как една жена искала да забременее. Толкова много искала, че това я карало да не изпитва удоволствие от секса и това бил проблемът тя да не може да забременее. Той обаче провел психотерапия с нея и я научил, че целта й трябва да е да достави удоволствие на партньора си и така, тя ще изпита оргазъм и ще забременее.

Глобалният извод на Франкъл е, че човек не може да си постави за цел да е щастлив. Щастието може да дойде и идва в следствие на осъществяване на смисъла на живота – мисия/работа, да направиш друг човек щастлив/любов или минаването през трудни времена с воля, сила и вяра.

s

5) Ако от някои неща не изгубиш разума си, значи нямаш разум.

„Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение. Дори ние, психиатрите, очакваме в неестествена ситуация, каквато е изпращането в приют за душевноболни, човек да реагира толкова по-ненормално, колкото по-нормален е всъщност. (така той изследва и поведението на лагерниците при постъпването им в концетрационните лагери).“

Боян Чипанов, 05.08.2016