Книга 8 : Чичо Томовата колиба

a

Защо „Чичо Томовата колиба“ развълнува света и е най-продаваната книга през XIX век? Анализът на тази книга ще бъде различен от предишните по структура, като ще опиша основните герои и техните постъпки, вместо както друг път анализирам цялата книга.

Мистър и мисис Шелби – са честни и добри хора, които не одобряват робството, но въпреки това имат роби. В такава ситуация са били доста плантатори – имали са роби като завещание, плантации, имения, но реално не са имали желание да поддържат робството. Но доста е трудно да промениш живота, завещан от дедите ти. Заради дълговете на мистър Шелби се налага да продаде най-верния си роб чичо Том и малкия Хари, който е дете на тяхната робиня Елиза и на Джордж Харис – роб на техен съсед. Мисис Шелби е готова да продаде златните си бижута само за да откупи Том и Хари, но дълговете им са доста големи и това не помага. Мисис Шелби не може да преживее лесно ситуацията, защото е дала дума на Том, че ще го освободят, а трябва да го продадат. За мисис Шелби дадената дума струва повече от личното богатство. За жалост ситуацията е толкова лоша, че няма как да си върнат дълговете, ако не продадат чичо Том и малкия Хари. Том и мистър Шелби са израснали заедно, Шелби чувства Том като част от семейството, но ако не го продаде, тогава всички роби и притежания на мистър Шелби ще бъдат иззети и продадени. В случая робството като институция принуждава един добър човек като мистър Шелби да върши не много добри неща – като да продава хора. Това ни показва, че ако законите позволяват неморални постъпки, това е предпоставка за една среда, в която ще се извършат много лоши действия, понякога и без желанието на извършителите. Елиза решава да избяга, защото не желае да е робиня на злия й купувач Хейли, а мистър Шелби и Хейли организират преследване. Тук виждаме, че в тази книга, както и в живота героите са добри или лоши, но това не зависи от цвета на кожата им. Както ще видим по натам, освен зли бели господари, има доста и зли и пресметливи чернокожи. Както и обратното – честни и добри хора има във всяка раса. Един от чернокожите роби – Сам, саботира мисията по преследването на Елиза, защото разбира, че ще спечели дивиденти, ако има благоразположението на мисис Шелби, която пък тайно се радва, че Елиза е успяла да избяга. Мисис Шелби предлага на Мистър Шелби да дава уроци по музика за да спести пари и да откупи Том, защото е обещала – за нея принципите й и дадената дума са над всичко. Мистър Шелби не е съгласен, но за Мисис Шелби дадената дума е над всичко. Тя също се съгласява и леля Клоу да работи за един сладкар за да се спестят пари за Том.

Сенатор Бърд и съпругата му – сенатор Бърд и съпругата му дават подслон на бягащите Елиза и Хари. Сенаторът е въплъщение на идеята – дали ако нещо е морално, но незаконно, или обратното – законно, но неморално, трябва да бъде направено. Дилемата между морала и закона според мен е универсална, и дори и в момента тя непрекъснато съществува в нашия живот. Сенаторът е подкрепил закон за криминализиране на даването на подслон на бягащи роби, но когато Елиза и Хари идват безпомощни на вратата им, а и под натиска на съпругата си, която не одобрява нищо, свързано с робството, те помагат на бегълците.

Пазарът на роби – да, пазарът на роби не е герой на книга, не е човек, но в тази книга той е литературен герой според мен. Защото там виждаме какво се случва, когато един човек бива продаван публично на друг човек. Унижение, разделяне на майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри, купуване на хора като предмети, включително подобряване на външния вид на „стоката“, тестване на „стоката“ и т.н. Така наречената „стока“ трябва да е щастлива и ако е тъжна, бива наказана – защото щастливо изглеждащите роби се продават по-скъпо. Авторката изразява мнение, че съдбата на робите, които са имали добри господари, но след това продадени на лоши, е доста нерадостна. Защото те са точно като маси и столове, които са в хубав салон, но после се озовават в кръчма, но за разлика от столовете, чернокожите са хора, които чувстват и страдат. Тази ситуация не се нуждае от допълнителен коментар. Интересен е моментът, когато един от адвокатите, които продава Сюзан и Емелин – основни героини и робини в книгата, е изтъкнат като ревностен християнин. Той има угризения на съвестта, но не посмява да не ги продаде, защото двете жени струват 30 000 долара – сума, която би му коствала бизнеса, ако не бъде усвоена. Често в живота принципите на хората са важни до момента, в който не се опре до личното богатство, добруване или препитание. Най-драматично е когато Хейли купува една жена с бебе. Той продава бебето после на друг, тайно от майка му, защото не му трябва бебе. През нощта майката се хвърля от кораба и се самоубива. Хейли обаче вместо да изпита някаква човешка емпатия, просто вписва жената в раздел „загуби“ на своето тефтерче. Напомня ли ни на нещо тази ситуация – да – на нацистките „сметки“, които те правят върху нещастието на евреите – явно историята, често се повтаря и трябва да бъдем много бдителни за да не повтаряме лошите постъпки и грешки от миналото.

Саймън Легри – е най-негативният герой в книгата. Той е последният собственик на чичо Том. Саймън е груб човек, който няма никакви скрупули. Той продава всички вещи на чичо Том и след това започва да го „обработва“. Целта му е чичо Том да стане груб и жесток като двамата му помощници Самбо и Куимбо, но чичо Том не предава своите принципи и това довежда до неговото убийство. Саймън е имал добра и любяща майка, която го е възпитавала да е добър и чувствителен, но в ранното си юношество баща му е изиграл негативна роля, Саймън е тръгнал по морета и океани и е станал жесток и коравосърдечен. Легри стимулира робите си да са жестоки един с друг и така на принципа „разделяй и владей“, той държи хората в страх и подчинение. Неговите най-добри помощници са двама роби, които са дясната му ръка и са също толкова жестоки. Саймън държи робите гладни и те стават като животни избивайки се един друг за последния залък. Легри е доста суеверен, защото съвестта му е гузна – той се е отнесъл лошо с майка си, пиел е, не е послушал молбите й да стане добър човек и не я е виждал дълги години преди тя да умре. Това го кара да е дълбоко суеверен – неговият страх се превръща в суеверия. Когато донасят на Легри монетата и къдрицата, които Том си пази от господаря си, те му напомнят за майка му. Той изгаря къдрицата, хвърля монетата. Той си спомня, че когато се завръща от морските си пътешествия, майка му го моли да се промени, да стане добър и любящ. Легри се трогва, но буйният му нрав надделява, той бута майка си на пода и избягва. Един ден му донасят писмо с руса къдрица, казвайки му, че майка му е умряла, но му е простила и го е благословила. Легри се опитва да заглуши спомена за майка си с пиянство и оргии. Но призракът й често го преследва в мислите му. След като пребива чичо Том, Легри все по-често сънува кошмари, вижда призраци (това е Каси (за нея ще разкажа малко по-късно), която се преструва на призрак за да си играе с гузната съвест на Легри) и се поболява и умира.

Самбо и Куимбо – са другите двама анти-герои в книгата. Те са роби на Саймън, но са разбрали, че ако са жестоки като него, това ще улесни живота им. Те му помагат като извършват повечето му пъклени планове за подчинение и изтезание на робите. Тези образи ни показват, че една част хората в робство са склонни да предадат близките си за да се облагодетелстват от лоялността си към поробителя. Това често се забелязва в световната история и ни показва, че поробените хора не винаги са само „невинни и беззащитни страдалци“. Разбира се трябва да се отчете, че робът изпитва и страх от господаря и е много вероятно този страх също да е катализатор за неговото съдействие.

Каси – е жена, която е родена от чернокожа майка и бял баща, и въпреки че баща й много ги е обичал, той не е освободил майка й и след смъртта му животът й се преобръща и от хубавият богат живот, тя става робиня. Тя е купена от Легри и трябва да работи на неговите плантации. Каси е непокорна, с високо вдигната глава и с добри, но леко дръзки обноски, и това дразни не само Легри, но и другите роби, защото различното, особено в тези тежки условия, винаги създава поводи за конфликти между общата маса и различния човек. Тя обаче има доброто в себе си, но и много омраза към поробителите й. Каси има различен начин за противопоставяне на неправдите от чичо Том. Докато тя вярва, че трябва с насилие да накаже Легри, то чичо Том никога не би одобрил насилието – дори и срещу лоши хора като Легри. Каси и Том започват своят спор относно начина за противопоставяне на Легри (символ на Лошото) – дали да е със смирение и доброта или чрез насилие. Каси обаче моли Том да се подчини на Легри и щом не иска да отвърне на насилието, поне да не му се противопоставя и да изпълнява волята му, докато Том заявява твърдо, че ще умре, но няма и той да стана насилник. За разлика от чичо Том, Каси не вярва в Бог и неговата добрина, защото е преживяла много мъка – тя е само на 14, когато баща й умира и после я купува един мъж, който казва, че я обича, правят си деца, но мъжът й става комарджия, проиграва всичко и продава жена си (Каси) и децата си на човек, на който дължи пари. Новият й собственик продава децата й, един ден Каси обезумява и го напада с нож. И пак я продават на добрият капитан Стюарт. Той се опитва да намери децата й, но не успява. Ражда им се дете, но Каси го убива, за да не страда и то след време като другите й деца. След това пак я продават няколко пъти и накрая се озовава при Легри. И тя се заканва пред Том, че ще убие Легри, защото не вярва в Бога, който е допуснал тези мъчения. Каси заплашва многократно Легри и понеже е „луда“ и няма какво да губи, Легри се страхува от нея, въпреки че му е робиня. Каси се отказва от идеята да убие Легри, защото чичо Том я убеждава, че насилието поражда само лоши неща в света. Каси и Емелин се преструват на дух, който живее на тавана и така засилват суеверията на Легри, като успяват да избягат и заживеят на тавана на къщата на Саймън. Каси е развълнувана, че чичо Том отстоява всички мъчения, които Легри му нанася, но не я издава (защото той знае къде се крият), и тайно отива през нощта да помогне на бедния чичо Том. След като погубва Легри (който умира от психически срив), появявайки се като призрак пред него, Каси заминава за Канада, където разбира, че Елиза, жената на Джордж Харис, е нейната изгубена дъщеря. Това стопля нейното сърце и жаждата за мъст е заместена от любовта към дъщеря й и внучката й. Тя скоро намира и своя изгубен син.

Сен Клер – е плантатор, който ненавижда робството и желае да освободи своите роби. Съпругата му Мари е разглезена жена, която все се чувства болна и покрай това не вижда ничие чуждо страдание. За нея чернокожите са по-нисши от белите, нямат същите чувства, учудва се, че е възможно нейната прислужница Мами да страда за мъжа си и децата си, от които е била отделена по женание на Мари. Тя смята, че Мами се преструва като казва, че я боли глава, а само тя – Мари – страдала истинска. „Мами можела да спи и права за да се грижи за „бедничката“ Мари“. Дъщеря й Ева предлага тя да се грижи за майка си, над което Мари са надсмива. Тя не харесва, че дъщеря й възпримера чернокожите роби за равни. „Мъжът й“ – според нея – „също бил много либерален и се държал прекалено добре с робите“. Мари отива на църква и после разказва, че пасторът е казал, че Библията казва, че хората се делят на нисши и висши и робството е оправдано. Сен Клер казва, че същото пише и във вестниците и не му трябва да ходи по църкви за да го чуе. Братовчедката на Сен Клер и той самия се възмущават от робството, но не виждат как могат да му се противопоставят. Според Сен Клер в Англия манифактурата прави хората роби с непосилния труд, въпреки че теоретично са свободни – икономическото робство не е много по-добро от истинското робство. Жената на Сен Клер Мари отново проявява егоизма си, заявявайки, че тя е също толкова нещастна колкото Пру (за Пру ще прочетете по-надолу), но не са напива като нея и че Пру си заслужава съдбата, защото пиела. Сен Клер и Ева помагат на Том да напише писмо до жена си Клоу. След смъртта на дъщеря си Ева Сен Клер прави постъпки да освободи всички свои негри, защото той ги е държал само заради своята дъщеря. Той не одобрява робството, но и вижда, че Севера също има негативи в своята политика – чернокожите са свободни, но никой не ги взима на работа и така ги държи в бедност и неформално робство чрез предразсъдъци и неравенство. Преди да освободи робите обаче Сен Клер умира и лигавата му жена Мари решава, че ще ги разпродаде и ще си вземе парите – за нея последната воля на мъжа й няма стойност – тя не уважава неговите ценности.

Ева – за първи път срещаме Ева, когато тя е спасена от Том на кораба – Ева за малко не пада от палубата. Ева е малката дъщеря на Сен Клер и баща й купува Том след тази ситуация, но много интересна е причината, поради която Ева иска баща й да купи Том – тя иска да го направи щастлив. Леля й Офелия е добра жена, но не приема близостта с чернокожите за нормална и е много изненадана, че Ева се прегръща и си играе с тях. Ева пожелава да продаде диамантите, които майка й казва, че са за нея – за да направи къща за негрите и да ги научи да четат и пишат. Майка й поучава „главоболие“, защото темата не й харесва. А Ева започва старателно да дава уроци на чернокожата робиня Мами. Скоро Ева се разболява и болестта я изпълва с доброта към всички хора. Тя има братовчед Хенрик – който е само на 12 години, но бие с камшик и се държи много жестоко с Додо – неговият роб, който също е момче. Според Хенрик всички чернокожи са мързеливи и лъжци. Ева го обвинява, че е жесток и зъл и е мила с Додо. Тя моли братовчед си да обича Додо, както е казано в Библията и го пита не е ли жесток, че е разделил Додо от майка му. Пита го той как би се чувствал, ако постъпват с него така. Всеки човек, би трябвало първо да се поставя на мястото на другия, преди да го съди, оценява и принизява. Според Сен Клер робството е ненужно и скоро ще падне и ако хората са жестоки с робите, накрая тази агресия ще избие срещу тях. Според Алфред – братът на Сен Клер – чернокожите никога няма да са равни и не трябва да имат права, защото англосаксонската раса е най-силната и трябва да ги мачка. Огъстин дава пример с агресията, която има у Хенрик, и смята, че образованието придобито в среда с робство и подтисничество е лошо. Ева се разболява от нелечима болест и преди да умре, моли баща си да освободи всички роби. Тя раздава всички свои притежания на робите, просто защото иска те да са щастливи. След смъртта й леля Офелия започва да се грижи за опърничавото чернокожо момиче Топси. Малката Топси се държи много лошо, защото е страдала много и е приела като своя защитна стена да се държи лошо. Любовта, която Ева й дава и разбирането, което среща в детето срещу нея ( а именно малката Ева) и смъртта на Ева – променят Топси и отношението й към света – тя дава всичко от себе си да стане добър и умен човек. Офелия я откупва от Сен Клер и след като я обучава на науки и поведение в обществото, я освобождава.

Джордж Харис – мъжът на Елиза е сръчен и изключително интелигентен човек, който е даден под наем от господаря си в една фабрика. Там Джордж измисля машина, която спестява много човешки труд. За жалост господарят му е завистливо човече, чието его е засегнато от възможностите на Джордж, и той го връща при себе си, заставяйки го да върши най-унизителната работа. Джордж е гневен на това, че животът го принуждава да е слуга, роб, товарно животно на един глупав и лош човек, само защото има различен цвят на кожата. Джордж решава да избяга в Канада, а после възнамерява да откупи Елиза и малкия Хари, защото господарят му решава да го раздели от Елиза, малтретира го и не му разрешава да работи с ума си, а му дава само тежка физическа работа. След като избягва, Джордж среща в един хан добродушния, но плашлив мистър Уилсън – фабрикантът, за когото Джордж измисля машината. Там те имат доста интересен спор, който поставя и сериозни философско-морални дилеми. Мистър Уилсън е добродушен, леко плашлив, и вярва, че трябва да се спазва закона – и библейския, и държавните писани закони – дословно и затова той съветва Джордж да не бяга – не е законно. Джордж обаче с много пламенна реч отсича, че щом законът на хората и боговете иска той да е роб и да е вечно нещастен и само да се мъчи, докато белите хора са свободни и имат шанс да преследват щастието си – то той не вярва в този закон и не му се подчинява. Мистър Уилсън в крайна сметка се предава пред аргументите на Джордж и му помага с пари, които Джордж се опитва да откаже, но все пак мистър Уилсън му ги дава. Когато Елиза и Джордж се срещат квакерското селище, където добро семейство им дава убежище, Джордж е смутен доста, защото за първи път в живота си сяда на една маса с бели хора, които се държат нормално с него, като равен с равен – представете си до какво състояние са били докарани тези роби, че да изпитват такива чувства в една иначе толкова обикновена ситуация. След като спасяват Том Локър Елиза и Джордж поемат към Канада – те изписват много смесени чувства – щастие, че скоро ще са свободни, и същевременно страх, че дълго чаканата свобода може да бъде само една илюзия, ако бъдат заловени. Пристигайки в Канада, те не могат да заспят цяла вечер, развълнувани от това, че са свободни за първи път, въпреки че нямат никакви притежания освен „цветята и птиците“ както казва авторката. Но имат право да дишат за първи път в живота си без да са зависими от господар. След като се срещат с майката на Елиза – Каси, Джордж и семейството му заминават за Франция, където той учи в университет, и след това за Либерия – от където са корените му и той се чувства у дома си.

Джордж Шелби – малкият син на мистър и мисис Шелби не приема чернокожите по различен начин от белокожите – той играе и общува с децата и семейството на чичо Том и леля Клоу. Когато чичо Том е продаден от бащата на Джордж, той се заклева на чичо Том, че един ден ще го намери и ще го откупи и му дава за из път късметлийския си долар.

Том Локър – това е може би единственият човек в книгата, който претърпява пълна метаморфоза, но това се случва вследствие на доста драматична случка. Том Локър и другарите му са ловци на чернокожи роби бегълци и те подгонват бегълците Джордж, Елиза, Хари и другите, бягащи роби. При престрелка групата на бегълците ранява с куршум Том Локър. Том очаква, че другарите му ще му помогнат, но те избягват, и в крайна сметка след като го раняват и то за да се защитят, Джордж и Елиза му помагат като го завеждат в селото на квакерите и така му спасяват живота. Това събитие разбира се променя мирогледа на Том и той се разкайва за това, че е бил жесток ловец на глави и помага на Джордж и Елиза с ценна информация как да се дегизират и да избягат в Канада.

Пру – Том се запознава с една чернокожа робиня на име Пру, която много пие. Том й казва, че пиенето е лошо и не трябва да го прави, но тя му споделя, че само така може да притъпи болката. Нейните собственици са продавали новородените й деца многократно. Накрая й оставили едно, но тя нямала мляко да го храни, а господарите не искали да му купят мляко. Когато то умряло, тя се пропила. Том няма какво да каже. Понякога ситуацията е неконтролируема дори и от принципите и морала на чичо Том.

Чичо Том – още в началото разбираме какъв е чичо Том – неговите принципи са ненасилие, честност и лоялност, както и състрадание към страдащите и помощ към по-слабите, въпреки че самият той често изпада в тежки ситуации. Елиза му предлага да избяга с нея и детето й след като разбират, че Том и малкото й дете са продадени от мистър Шелби, но Том отказва, защото е верен на господаря си и знае, че ако той избяга, господарят му ще има големи проблеми – ще фалира и ще трябва да продаде всичкото си имущество. Том е дълбоко религиозен християнин и не таи никаква злоба в себе си. Той не мрази никой от господарите си и използва пасивната съпротива на лошите постъпки – той просто върши добро и не се огъва пред лошото, но и не отвръща с насилие на насилието. Когато леля Клоу обвинява мистър Шелби за продажбата на Том, Том я спира – той е смирен и вярва в добротата на господаря си. Виждайки агресията, която изпитва малкия Джордж към неправдата случваща се с Том, той го учи, че насилието не е решение на неправдата. В чичо Том, както ще видим по-късно, има много от духа на Ганди и неговите идеи, ако може да направим този паралел. Попадайки под властта на Саймън Легри и изложен на мъчения и страдания, чичо Том разкрива силата на волята си и своите принципи – нещо, което много малко хора притежават. Още в началото, изгладнял и уморен, той споделя храната си и помага в приготвянето на вечерята на две уморени робини, въпреки че самият той е на прага на силите си. Неговият дух се извисява над чисто материалното. И жените са трогнати и изненадани – рядко се виждат хора, които загърбват инстинктите си, за да помогнат на друг, особено непознат човек. След като започва да работи на плантациите на Легри, един ден Том помага на мулатката Люси, която работи бавно. Каси се опитва да му каже, че така ще си навлече неприятности и да спре, като същевременно тя самата изсипва своя памук в коша на чичо Том. Като наказание Легри иска да накара Том да пребие Люси и така да го промени и направи надзирател като Самбо и Куимбо. Том обаче вярва в своите принципи – ненасилие и доброта – и отказва многократно да изпълни заповедта, заради което Легри го пребива. Саймън вярва, че добротата на Том издава слабохарактерност, но в действителност тя показва неговата вътрешна сила и непреклонност от собствените принципи. Легри пребива Том, но е удивен от неговата смиреност, доброта и упоритост. Всички роби са възхитени от тази проява на дух и сила, а Легри излиза извън равновесие – той не разбира защо Том не иска да стане коравосърдечен като него и да се възползва от благоразположението на господаря си. Вътрешна сила на чичо Том спечелва сърцата на всички роби. Том казва, че Легри притежава тялото му, но няма власт над душата му, която е свободна и тя не може да бъде купена. Чичо Том твърдо вярва в Бог и неговата доброта. От редовния бой, който получава, чичо Том няма никакви сили, работата го изтощава и той спира да чете своята любима Библия. Легри го предизвиква и пак му предлага да стане надзирател, но чичо Том пак не предава своите принципи. След като отново е пребит, чичо Том решава, че духът му е над всичко, и тръгва към полето с високо вдигната глава. Чичо Том пее песни за Бог, показва, че е щастлив и бодър, въпреки че Легри постоянно го пребива, и така зарежда всички роби с енергия и им показва, че понякога силата на духа е над физическите усещания. След бягството на Каси, Легри разпитва чичо Том, и Том му признава, че знае къде са бегълките, но няма да ги издаде. Легри кара Самбо, който е чернокожият надзирател и помощник на Легри, да пребие чичо Том, но Том устоява на боя и въпреки болката не ги предава. Самбо и останалите чернокожи са развълнувани от силата и волята на чичо Том и Самбо се надява този грях, който е сторил, да тежи на Легри, а не на собствената му съвест. Всички тези събития се развиват за няколко години. Джордж Шелби е пораснал междувременно, баща му е починал и Джордж и майка му изчистват дълговете и задвижват бизнеса. Джордж търси чичо Том и накрая намира следите му. Той отива при Легри да го купи, но Легри му казва, че го е пребил. Джордж отива при Том, който не може да повярва, че Джордж е дошъл за него. Чичо Том му казва, че душата му е стоплена, защото Джордж не го е забравил. Джордж му казва, че е дошъл да го откупи, но Том умира. Джордж е бесен на Легри и иска да го убие, но се въздържа и му обявява, че ще го съди, но Легри казва, че няма свидетели. Джордж го удря в пристъп на гняв. Джордж се заклева, че ще направи всичко възможно за да изгони робството от страната. След като се прибира вкъщи Джордж Шелби освобождава всички свои роби и им казва, че ако искат, могат да работят за него, но като свободни хора, получаващи своята заплата. Той е дал дума на чичо Том да не притежава роби и колибата, в която е живял честния, верен и добър чичо Том е символ на свободата, честността и верността.

Всички герои в книгата ни показват, че обстоятелствата и особено робството показват най-доброто и лошото във всеки човек – някои изпускат животинските си страсти и с насилие и жестокост отпускат гузната си съвест, а други хора са добри с другите и вярват в доброто, дори когато върху тях се извършват позорни действия.

Боян Чипанов, 03.06.2020.