a
a
Има множество книги за концентрационните лагери, за зверствата, извършвани там. Бих искал да се фокусирам върху различното в тази книга – „Татуировчикът на Аушвиц“ от Хедър Морис.
Хедър Морис среща Лали Соколов през 2003 година, а възрастният Лали й разказва живота си в Аушвиц. Защо е мълчал 60 години? От страх да не го обвинят за помощник на нацистите.
С какво тази история впечатлява и се откроява.
Първо, разбираме от първо лице как са се чувствали хора, които не са симпатизирали на нацизма, но за да спасят живота си са били принудени да им помагат. Такива ситуации се случват често в тоталитарни режими като този в Германия през Втората световна война. Лали е поставен пред избора да стане татуировчик и да татуира номера върху невинни хора, негови сънародници, защото отказвайки той би загубил живота си.
На второ място обаче, виждаме смелостта на Лали, който дори и да не се опълчва директно на нацистите, помага със заделяне на храна за гладуващите си приятели – татуировчикът на Аушвиц се е ползвал с определени привилегии, но Лали ги споделя с много от своите другари. С това той рискува живота си и жестоко изтезаван след като се разбира за тази своебразна контрабанда.
Трето, книгата ни описва една красива любовна история на фона на жестоките зверства, които присъстват както във всяка история за тези времена. Лали обича своята приятелка Гита, закриля я, помага на нея и нейните приятелки и не се отказва да я търси, дори когато я загубва и са разделени след войната. И това ни показва, че дори и в най-мрачните времена от човешката история, е имало нещо човешко. Нещо истинско.
Боян Чипанов, 09.09.2019.
thepositivestory.wordpress.com 