Книги, които трябва да прочетете

Тук ще поместя класация на любимите си книги. Ще ги номерирам субективно според личната си оценка на всяка книга.

1. Човекът в търсене на смисъл – Автор : Виктор Франкъл. 1946. Оценка : 100. Това е любимата ми книга, или по-скоро, една от трите ми любими. Описана по-надълго в статията в сайта, тази книга е извор на вдъхновение – Виктор Франкъл ни разказва за преживяванията си в концлагер и зараждането на логотерапията или идеята, че имайки смисъл в живота, човек може да премине през всичко.
2. Малкият принц – Автор : Антоан Дьо Сент-Екзюпери. 1943. Оценка : 100. Уникална книга, уж детска, но реално това е книга, която можеш да разбереш най-добре, ако си възрастен. Съветват тази книга да се прочита през десетина години. Аз бих казал, че съветът е много добър. Тази книга ни учи как да обичаме, как да ценим, как да оценяваме малките неща, как светът на възрастните е прекалено сив и пресметлив, как емоциите и чувствата са също толкова важни колкото практическите аспекти. Има статия посветена на книгата в сайта.
3. 1984 – Автор : Джордж Оруел. 1948. Оценка : 100. Любимата ми книга. Тъжна, смислена, велика. Тази книга разказва за любовта, разцъфнала в едно тоталитарно общество. Виждаме как хората в тоталитаризма са лишени от емоции, идентичност, свобода, изразяване. Всеки е предател. И на фона на денонощното наблюдение разцъфва една уникална любов. Но в крайна сметка любовта е пречупена от тоталитарната машина и въпреки че остават живи, тяхната връзка умира и е заместена от любовта към върховния вожд. Колко тъжно. Прочетете тази книга. Може да видите подробно описание на книгата в сайта.
4. Старецът и морето – Автор : Ърнест Хемингуей. 1952. Оценка : 95.
5. Моят път към Истината – Автор : Махатма Ганди. 1929. Оценка : 90. Това е една уникална книга, разкаваща за живота на Махатма Ганди, написана от самия него. Книгата ни запознава с неговата борба за свобода на индийците от британско робство, но използвайки само ненасилствени методи. Ганди вярва в ахимса – ненасилието и се противопоставя на великата британска империя само чрез съпротива, която не включва, изпозване на насилие. Книгата е подробно описана в сайта.
6. Чичо Томовата колиба – Автор : Хариет Бичър Стоу. 1852. Оценка : 90. Това е една „уж“ детска книга, която не е никак детска. Описана подробно в сайта, книгата е една истинска история за робствотото в САЩ. Тя показва, че и сред роби и сред робовладелци има добри и лоши хора, измамници и честни, любов и омраза. Според Ейбрахам Линкълн авторката на книгата е една от причините за Гражданската война в САЩ, а следователно и за премахването на робството, което се случва след това.
7. Любов – Автор : Елиф Шафак. 2009. Оценка : 90.
8. Параграф 22 – Автор : Джоузеф Хелър. 1961. Оценка : 90. Това е една забавна сатирична книга, която се надсмива над нелепото в човешкия живот и общество. Тя иронизира административните правила, отношения, войната, йерархичните структури. Параграф 22 е станал нарицателно за нелепа ситуация без изход. Книгата осмива нелепостта на войната. Най-запомнящото и типично от книгата, което и най-добре я описва е Параграф 22 от наредбата – „Ор беше луд и можеше да бъде отчислен от летателния състав. Единственото, което трябваше да направи, беше да поиска да го отчислят; но щом поискаше, той вече нямаше да бъде луд и трябваше да участва в полети и занапред. Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян (главният герой) бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.“ Книгата описва с доза черен хумор загиването на войниците по време на Втората световна война, за нелепостта един човек да отиде в летяща метална машина и да атакува други хора и т.н. Книгата е уникален източник на мъдрости, аформизми и ни кара да се замислим, да излезем от кутийката си и да погледнем иронията на живота от друг ъгъл.
9. Фермата на животните – Автор : Джордж Оруел. 1945. Оценка : 85. Да, тази книга е не толкова драматична колкото „1984“, но определено посланието и е не по-малко силно. Оруел иронизира и с умела сатира обрисува тоталитарното общество, използвайки животни с човешки черти за целта. Може да видите описание на книгата в сайта.
10. Раково отделение – Автор : Александър Солженицин. 1966. Оценка : 85.
11. Престъпление и наказание – Автор : Фьодор М. Достоевски. 1866. Оценка : 85.
12. Към себе си – Автор : Марк Аврелий. 180. Оценка : 85.
13. Лекарят и душата – Автор : Виктор Франкъл. 1955. Оценка : 85.
14. Дама Пика – Автор : Александър Пушкин. 1833. Оценка : 80.
15. Оливър Туист – Автор : Чарлз Дикенс. 1838. Оценка : 80.
16. Сестри Палавееви – Автор : Алек Попов. 2013 – 2017. Оценка : 80.
17. Синухе Египтянина – Автор : Мика Валтари. 1945. Оценка : 80.
18. Принцът и просякът – Автор : Марк Твен. 1882. Оценка : 80.
19. Нощта – Автор : Ели Визел. 1960. Оценка : 80. Тази книга е брутално и много тежко описание на истинските събития, преживяни от автора. Той попада в нацистки концлагер като затворник и там става свидетел на ужасни неща – убийства, изтезания, унижения. Авторът се запитва къде е Господ и как може да позволява такива жестокости. В сайта съм включил описания и цитати от книгата.
20. Нетърпеливо сърце – Автор : Стефан Цвайг. 1939. Оценка : 80.
21. Повелителят на мухите – Автор : Уилям Голдинг. 1954. Оценка : 75.
22. Цар Плъх – Автор : Джеймс Клавел. 1962. Оценка : 75.
23. Доктор Живаго – Автор : Борис Пастернак. 1957. Оценка : 75. Тази книга и липсва съвсем малко за да се нареди сред гениалните и любими книги. Книгата разказва за живота на доктор Живаго, който участва в първата световна война, после е лекар при партизаните, а междувременно се влюбва в една своя колежка Лара. Но героят в крайна сметка не преживява живота си нито с нея, нито с първат си жена и семейство и в крайна сметка остава донякъде неразбран от епохата на навлизащия комунизъм. Героят е лиричен, колебаещ се, пише поеми, които са част от книгата и не разбира лудостта на света, убийствата, омразата, насилието, които са завладяли всичко. Показва как се чувства обикновения несигурен човек във водовъртежа на кръвопролитните събития на първата световна, октомврийската революция и жестокостта на комунистите.
24. 451 градуса по Фаренхайт – Автор : Рей Бредбъри. 1953. Оценка : 70.
25. Татуировчикът на Аушвиц – Автор : Хедър Морис. 2018. Оценка : 70. Книгата е описана по-подробно в статията в сайта и разказва за една любовна история с щастлив край, която се е случила по време на Холокоста. От нея разбираме от първо лице как са се чувствали хора, които не са симпатизирали на нацизма, но за да спасят живота си са били принудени да им помагат, виждаме смелостта на Лали, който дори и да не се опълчва директно на нацистите, помага със заделяне на храна за гладуващите си приятели и описва една красива любовна история на фона на жестоките зверства.
26. Да убиеш присмехулник – Автор : Харпър Ли. 1960. Оценка : 70. Книгата разакзва за процеса срещу един чернокож, обвинен несправедливо, че е изнасилил бяло момиче. Основният положителен герой, Атикус Финч е моделиран спрямо бащата на авторката, който също като него защитава чернокож в процес срещу бели обвинители. Атикус Финч многократно е притискан и заплашван, а накрая основният негативен образ – бащата на мнимата изнасилена Боб Юел – почти убива сина му. Но защо се стига до там – Том, подсъдимият чернокож, в крайна сметка е осъден на десет години затвор и се самоубива зад решетките. Но въпреки, че съдиите със своите предразсъдъци осъждат Том, по време на процеса Атикус доказва, че именно Боб, а не Том изнасилва собствената си дъщеря и набеждава невинния Том. За благодарност след края на процеса, Атикус получава множество подаръци пред вратата си от неизвестни чернокожи, което го разплаква от умиление. Джем и Скарлет са нападнати от Боб Юел, който се чувства опозорен от Атикус по време на процеса, и докато тичат в тъмнината, Боб без да иска се спъва и пада върху собствения си нож. Атикус обаче е толкова честен, че смята, че трябва да предаде сина си на властите и след това да го защитава и дълго време не вярва, че Боб се е промушил сам. Това показва, че той е адвокат, за когото истината и честността са над личните отношения. Пълно описание на книгата може да видите в статията за книга в сайта.
27. Кучешко сърце – Автор : Михаил Булгаков. 1925. Оценка : 70.
28. Човекът в търсене на висш смисъл – Автор : Виктор Франкъл. 1997. Оценка : 70.
29. Приключенията на добрия войник Швейк през световната война – Автор : Ярослав Хашек. 1923. Оценка : 70.
30. Времеубежище – Автор : Георги Господинов. 2020. Оценка : 55.
31. За мишките и хората – Автор : Джон Стайнбек. 1937. Оценка : 55.
32. Закуска в Тифани – Автор : Труман Капоти. 1958. Оценка : 50.
33. И страж бди на пост – Автор : Харпър Ли. 1960. Оценка : 70. Книгата е продължение на „Да убиеш присмехулник“. Действието в книгата се развива двадесет години след това в първата книга. Скарлет се завръща в Мейкомб и малко по малко започва да се разочарова от своя баща Атикус, който за нея е бил пример за подражание, а сега показва някои черти в характера, неотговарящи на нейната представа за него. Той се оказва не този морален компас, който не дели хората според цвета на кожата, а обикновен човек със своите недостатъци. Много хора критикуват книгата, защото Атикус е символ в американската литература на морал, чест, непреклонност, правда, но ако се вгледаме дълбоко, повечето хора са именно като Атикус – не са черни или бели, а всеки има своите недостатъци, но и много положителни черти.
34. Залезът – Автор : Джоузеф Хелър. 1994. Оценка : 25. Тази книга е продължение на „Параграф 22“ и имах огромни очаквания към нея. Но очаквано или не, за жалост, продължението е пълна трагедия. Развива се 20 години след Втората световна война и събитията в първата книга в Ню Йорк и се опитва да използва оригиналната сатира от първата книга, но вече не е забавно и смешно. Не съм дочитал много малко книги, може би под 5 и това е една от тях. Оставих я около страница 100 при налични над 400 страници. Затова и препоръчвам на хората да се ограничат само със забавния оригинал „Параграф 22“.