Книга 10 : 1984

„1984“ от Джордж Оруел е не просто една обикновена книга, а предупреждение за последствията върху човека от тоталитарното управление. В същото време Оруел умело противопоставя на грозното общество красотата на любовта, дръзнала да се противопостави на безразличието, подчинението, предателството и насилието.

Главният герой Уинстън е обикновен чиновник, подправящ исторически документи (всички в това общество се занимават с дейности в помощ на партията) за да са в унисон с партийната линия – всеки ден се сменя държавата, с която обществото „винаги“ е воювало за да се нагласи спрямо политическата обстановка и желанията на тоталитарния водач – Големия брат. В света, в който живее, хората са принудени да се кланят на Големия брат, да изразяват публично омразата към обществените врагове, да нямат никакви мисли, думи и действия свързани със омраза или съмнение към лидерството и държавата, да правят само неща, които се очакват от тях и с които ще допринесат за просъществуването на тоталитарния режим. Книгата довежда до абсолютна крайност идеите на нацизма и комунизма, които обаче и в реалния живот са били близо до света, обрисуван от Оруел. А за прегрешилите има публични и не толкова публични изтезания и наказания. Любовта между мъже и жени е забранена, децата се обучават да топят родителите си на партията, а хората стават все по-безразлични и еднакви.

И тогава Уинстън среща Джулия – негова колежка, и те се влюбват. Срещайки се тайно далеч от вечно наблюдаващите ги камери ( да партията денонощно наблюдава поведението на всеки ), те споделят любовта си, но и ненавистта си към партията и диктатурата, към омразата, насилието и вечното подчинение. Те споделят тайната си с един колега – О’Брайън, за когото Уинстън вярва, че е член на тайната съпротива, а тайно се срещат в къщата на един добродушен старец, на когото се доверяват. Прекалено доверчивите герои биват изиграни от садистичното общество, в което живеят – О’Брайън се оказва член на ядрото на партията, а възрастният господин е обикновен предател и доносник и затова Уинстън и Джулия са заловени.

Уинстън е изпратен в затвора. Там той среща един свой съсед. който е горд от децата си, затова че са го предали на партията, когато е престъпил закона. Ако наистина беше извършил жестоко престъпление, това предателство от страна на децата му би имало някакъв морален смисъл. Но в случая тоталитарната държава поощрява предателството на хора, които просто са имали различно виждане за това как трябва да живеят собствения си живот.

В затвора Уинстън е подложен да мъчения за да признае своите „провинения“, да се отрече от тях и да признае, че обича Големия брат – своя лидер. Като след всяко изтезание е каран да каже, че 2 + 2 = 5, защото Голямият брат е казал така. Но Уинстън заявява, че 2 + 2 винаги е 4, независимо от желанията на Големия брат. След поредица от електрошокове, недохранване и други мъчения, Уинстън казва, че 2 + 2 = 5, но О’Брайън разбира, че вътрешно Уинстън мрази Големия брат. Затова го праща в стаята, в която всеки затворник е подложен на собствения си най-голям страх – в случая на Уинстън това са плъховете. Това вече сломява Уинстън и той се предава – пожелава да мъчат Джулия – само за да го оставят на мира. Мъченията успяват – Уинстън предава любовта и признава силата на Големия брат. Това е и моралното падение на … Партията, поне според мен. Тя убива човешкото в човека и го запълва с глупавите си стереотипи и идеали, които в случая служат за власт и експлоатиране.

След като пожелава да мъчат Джулия вместо него – Уинстън е освободен. Джулия също. Те се срещат случайно, но вече нищо не е същото. Тя му признава, че го е предала, той също признава, че я е предал. Защото партията така е пожела. И вече чувствата им са променени. Разделяйки се, Уинстън се връща в кръчмата, пиейки джин той се просълзява. Но всичко е наред : „той обичаше Големия брат.“

Какво повече може да се каже за тоталитаризма – нищо.

Боян Чипанов, 04.08.2021.