а
а
Това е историята за едно малко, но много смело момиче на име Малала. За Малала научих днес и днес реших да напиша статия за нея, защото нейният подвиг заслужава да стане достояние на възможно най-много хора.
Малала Юсафзаи е пакистанско момиче, родено на 12 юли 1997 година в град Мингора, провинция Хайбер-Пахтунхва, в Пакистан. Нейна майка е Тор Пекай Юсафзаи. Баща й Зиауддин Юсафзаи е пущински просветен деец. Той държал училище в Мингора, където Малала от малка е възпитана в любов към образованието, науката и толерантността. Освен Малала семейството има две момчета, които са по-малки от нея. Самата Малала разказва, как ходела в центъра на баща си и още преди да говори, си играела на учителка.
Нещата коренно се променят, когато през 2007 година талибаните взимат властта в Мингора и налагат своята воля. Забраняват на жените да ходят на училище, спират всички обществени и културни прояви. Телевизията също не е позволена и хората са потиснати. До 2008 година над 400 училища са разрушени от талибаните.
Малала решава, че иска да се бори. Тя започва да пише свой блог, в който смелото момиче открито се противопоставя на талибаните и защитава своето право да учи свободно. В едно телевизионно шоу по Пакистанската телевизия тя казва: „Как смеят талибаните да ми взимат правото на образование?“
През 2009 година Малала започва да пише свой таен блог на сайта на BBC в урду секцията им, в който описва живота си, своите мечти за образование и остро критикува талибаните. В този период момичето не ходи на училище, но нейната популярност в Пакистан расте. Първият й пост се казва „Страх ме е“ и в него описва за войната в града й. Тя пише за своята невъзможност да ходи на училище, защото талибаните я принуждават да си седи вкъщи.
В периода 2009 – 2012 заедно със своя баща тя пише в своя блог и критикува все по-остро талибаните. Нейната популярност расте и става известна в цял Пакистан със своята непримиримост да защитава правото си да се образова. В този период е номинирана за Международната детска награда за мир и през 2011 печели Пакистанската Национална Младежка Награда за Мир.
Тези нейни действия обаче й спечелват много врагове сред радикалните мюсюлмани. На 9 октомври 2012 на връщане от училище автобусът й е спрян от двама мъже и един от тях я пита дали тя е Малала. След това я прострелва в главата три пъти.
Оцелява по чудо и е транспортирана в болница в Бирмингам, Англия, където е оперирана няколко пъти. Лицето й е парализирано заради наранен лицев нерв, но след операцията тя отново може да го движи. Малко по малко момичето се възстановява и започва да посещава училище в Англия.
Малала обаче не изоставя своята социална дейност и така светът научава за нея. На 12.07.2013 Малала говори пред делегатите на ООН в Ню Йорк, а по-късно публикува и своята автобиография, озаглавена „Аз съм Малала: момичето, което защити образованието и беше простреляно от талибан“. На 10 октомври 2013 Европейският парламент награждава Малала с награда Шахаров за Свобода на Мисълта. През 2015 излиза и документален филм за Малала.
На 10 декември 2014 Малала става най-младият носител на Нобелова награда за мир ( тук можете да видите нейната реч – https://thepositivestory.wordpress.com/malala-nobel/ ).
Малала основава „Малала фонд“ – https://www.malala.org и започва да обикаля света и да разказва своята необикновена история. Момичето посещава обаче главно конфликтни райони като Йордания, Нигерия, където говори срещу терористичната групировка Боко Харам, Кения, където се среща с млади момичета и ги подкрепя в борбата им за образование. Днес организацията й се бори за еднакво, достойно и общодостъпно право на образование за всички момичета по целия свят, като спонсорира образователни проекти в 6 различни страни.
За Малала най-важно е всички да имаме правото и възможността да се образоваме.
Боян Чипанов, 01.11.2016
thepositivestory.wordpress.com 