Книга 9 : Фермата на животните

„Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“ Това е единственият действащ закон във Фермата на животните след всичките години, в които животните изграждат своето перфектно общество на равнопоставени и свободни индивиди. Джордж Оруел се опитва чрез своята полу-утопична творба „Фермата на животните“ да пресъздаде реалността, която действа в комунистическо-тоталитарните общества. Книгата проследява пътят, който животните извървяват от добитък, подчинен на хората, през революцията, борбата за свобода, равенството между животните, до тоталитарната диктатура на прасетата и техните верни стражари кучетата.

Животът във фермата тече както във всяка друга ферма – животните са използвани за работа, избивани от хората за храна, експлоатирани за мляко и яйца. Донякъде фермата на животните се опитва да символизира експлоататорското общество. Ако разгледаме реалностите обаче, в интерес на истината животните наистина се експлоатирани от хората, и наистина донякъде се нуждаят от революцията, която предприемат. В същото време екслпоатирането на хората в демократичните общества е по-скоро една илюзия, в която комунистите вярват – хората са свободни да избират своят път много повече в свободното либерално общество, отколкото в тоталираните монархии, фашистки и комунистически диктатури. С две думи животните много повече имат резон за своята революция, отколкокото хората в демократичните общества.

След като геройски изгонват хората, животните тръгват по пътя на съграждането на собствено общество. Те въвеждат закони на равенство и братство между животните и донякъде реваншизъм спрямо хората – първият закон на новата държава е – „Всяко двуного е враг“. Това може би е първата грешка на обществото, което създават – всяко общество създадено на базата на отмъщение, реваншизъм и омраза, залага подводни камъни пред своето развитие.

Малко по малко прасетата и по-точно техният лидер Наполеон започват да окупират властта. Не търпят възражение, използват манипулации, откровени лъжи – млякото, което животните искат да си разделят, бива присвоено от Наполеон. Следват разбира се типичните грешки за тоталитарното общество – изграждане на нереални мегаломански планове – започват да строят мелница, която обаче е разрушена от зимните условия, изолират се от другите ферми. Бавно, но славно, фермата върви към глад и липси на стоки. Наполеон решава да отвори фермата към търговски връзки с хората – въпреки изричната заповед да не се общува с хора – защото реалността изправя фермата пред бедствено положение. Прасетата изразяват комунистическата върхушка – мразеща капитализма, но ползваща неговите облаги. Наполеон и другите свине започват да се обличат като хора, да ходят на два крака, да спят в чаршафи, да седят на маса – все неща, които са в разрез с техните собствени закони и правила – да се разграничат максимално от хората.

В книгата присъстват и други интересни образи, които пресъздават реалността – Объл, прасе, което участва в създаването на държавата, но впоследствие обявено за враг от Наполеон заради различното му мнение. Наполеон и Объл символизират реалните ръководители на комунистическата революция – Сталин и Тротцки. Разбира се, като във всяко тоталитарно общество, гонението на Объл става фикс идея на държавата – на Объл са преписани всички грехове на света, а неговото търсене се превръща във фикс идея на цялата държава. И разбира се героят на комунизма – Оувес – работлив, честен, но прекалено доверчив, да не кажа глупав. Оувес изнася на плещите си много работа по строителството на глупавия проект на прасетата и за благодарност накрая, когато се разболява, е даден за месо на местната кланица. Като прасетата се опитват да заблудят другите животни, че това е ветеринарна клиника. Но вече и те не си вярват.

След много години – малко са останали живи животни, които помнят революцията. Единственият останал принцип е – „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“ Животът е тежък за животните и сладък за прасетата, които гуляят с хора от съседни ферми в къщата. Те са се превърнали в същите експлоататори, от които искаха да спасят животните. Тъжен е животът за овцете повярвали в утопията.

Боян Чипанов, 02.01.2021.