а
а
До 1973 година Харви Милк работил в различни сфери като военноморски офицер, гимназиален учител, актьор и хипи активист. Но впускайки се в още едно ново поприще, движейки магазин за фотоапарати в Сан Франциско, Харви се почувствал раздвоен. От Уотъргейт скандала и изслушванията по телевизията до обикновения учител, наемащ проектор, защото училището не може да си позволи, Харви виждал нужда от спешна политическа реформа. Милк твърдо вярвал, че сплотените квартали са от съществено значение за структурата на града и че правителството трябва да реши най-наболелите и ежедневни проблеми на общността. От запълване на дупки по улиците и поставяне на стоп-знаци до насърчаване на приятелска атмосфера на сътрудничество, Милк вярвал в личния подход към местната власт. Тези мисли го накарали да се кандидатира за Общинския съвет като представител на своя район, който включвал сърцето на американската гей култура квартала Кастро.
По това време бруталността на полицията, дискриминацията и стереотипите на медиите тормозели ЛГБТ общността, обявявайки Харви и неговите поддръжници за политически аутсайдери. Но Милк отказвал да прикрие своята сексуалност. Той бил сигурен, че правата на гейовете никога няма да бъдат спечелени от килера и виждал Кастро като едно от многото малцинства без представителство в местната политика. Милк бил решен да предостави всички основни обществени права и услуги на лишените от тях групи в Сан Франциско, независимо от раса, възраст или сексуалност.
Но въпреки че бил добър оратор и имал отворен подход към хората, гласоподавателите не припознали радикалната визия на Милк. През 1973 г. той загубил първите си избори за общински съветник. През 1975 г. той отново загубил. Година по-късно той се кандидатирал за Калифорнийския парламент и отново загубил.
Въпреки това той неуморно продължил да подкрепя своя квартал, да се сприятелява с бармани, строителните профсъюзи и местните китайски бакалини. Това му донесло прозвището „кметът на улица Кастро“. И след третата си кампания за общински съветник през 1977 г., Харви най-накрая спечелил мястото – ставайки един от първите хомосексуалисти, заемащи избираема длъжност в историята на САЩ.
Въодушевен, Милк пристигнал в своя офис, решен да направи трайна промяна. Той незабавно внесъл законопроект, забраняващ дискриминацията на основата на сексуалност. Но не всички били доволни от тази посока на развитие.
Анти-гей настроенията набирали сили в цялата страна, особено под формата на законопроекта в Калифорния известен като Предложение 6. Предложението, което целяло да стане незаконно за хомосексуалисти да работят в калифорнийските училища, ще се окаже най-голямата битка в кариерата на Милк. Привържениците на Предложение 6 атакували ЛГБТ общността, наричайки ги неспособни да работят със студенти.
Но Милк призовал хората да не се крият от страх: „Отидете при роднините си. Отидете при приятелите си, ако наистина са ваши приятели. Отидете при съседите си, при колегите си… разбийте митовете. Унищожете лъжите и изкривяванията. Заради вас. Заради тях.“ Наред с други активисти, той провел разпалена кампания срещу омразата. На 7 ноември 1978 г. Предложение 6 било сразено на референдум. Това било доказателство, че посланието на Милк набирало сила.
Но само двадесет дни след тази вдъхновяваща победа, той бил убит в кметството – убит заедно с кмета на Сан Франциско Джордж Москоун. Те са застреляни от Дан Уайт, бивш колега, който им се противоставял, наричайки ги „радикали, социални отклонения и непоправими“. Дан често се противопоставял на Харви на срещите на Съвета и не обичал духа на промяната, който Милк представлявал. В нощта след убийството на Милк над 25 хиляди души излизат по улиците на шествие със запалени свещи. Трагедията е последвана от ужасна несправедливост – в един много противоречив процес Уайт получил присъда от само седем години и осем месеца – решение, предизвикало протести из целия град, станали известни като „Размириците на Бялата нощ“.
Но дори и след смъртта си, Милк продължава да проповядва надежда, оставяйки на приятелите и последователите си три различни касети, от които те могат да слушат неговите мисли в случай на убийство му. Той ни е оставил призив за действие и напомняме, че всеки е добре дошъл в борбата срещу несправедливостта: „Аз искам движението да продължи… и ако куршумът трябва да влезе в мозъка ми, нека куршумът да унищожи всяка директорска врата в града…“
Харви Милк казал също:“ Надеждата никога няма да мълчи.”
Боян Чипанов, 17.05.2019.
thepositivestory.wordpress.com 