Филм 7 : Възражение по съвест

a

a

Мел Гибсън като режисьор има само великолепни филми, изпълнени със смисъл и каращи ни да се замислим върху различни важни аспекти на живота. Филмът „Възражение по съвест“ ( https://www.imdb.com/title/tt2119532 ) е подобен филм, може би от най-добрите му произведения.

В него се разказва истинската история на Дезмънд Дос, който е единственият американец с Медал на честта – най-високото военно отличие в САЩ, отказал да използва оръжие и пацифист по убеждения.

В началото виждаме Дезмънд като малък, който живее с брат си и своите родители. Майка му е нежна и мила жена, а баща му е донякъде груб човек, а това до голяма степен се дължи на психическата травма, която е породена от участието му в Първата световна война, където губи много от своите приятели. Бащата на Дезмънд не спира своите синове от това да се бият един с друг, вярвайки, че това ще ги кали, и така един ден боят от невинна детска крамола се превръща в нещо почти смъртоносно – Дезмънд удря брат си с тухла в главата, без обаче да има умисъл в действията му. Брат му за малко не умира и това дълбоко травмира малкия Дезмънд, който се заклева на майка си, че повече никога няма да използва насилие. Разбира се, ако разгледаме тазки случка в дългосрочен план като причина за неговия пацифизъм, се открояват не толкова истински и съзнателни мотиви за прилагане на ненасилие, колкото детска психическа травма. Но така поне филмът ни го представя и не се задълбочава върху проблема.

Следващият план, който ни разкрива филмът, е решението на Дезмънд, вече възмъжал, да се запише като санитар доброволец в армията и да отиде на фронта с японците по време на Втората световна война. Дезмънд постъпва в армията и още с първите занятия, той среща трудности, защото дори и санитарите трябва да могат да използват оръжие, а той отказва. Първо среща съпротивата на своите колеги в армията – началниците го наказват, колегите го бият и унижават, и всички се надяват, той да се откаже. Знаков момент е, че Дезмънд не издава кои са го били, защото осъзнава, че неговите принципи наистина са доста „различни“ и „странни“ за мястото, където се намира, и с тази си постъпка той спечелва уважението на другарите си. Дезмънд устоява на физическите и психическите атаки без да отвръща и в резултат е изправен пред военен съд, защото отказва да се подчини на наредбите. Неговите съратници и ръководители го съветват да се откаже и да се прибере вкъщи, където да изповядва пацифизма си, но той не се отказва. Баща му също се опитва да говори с ръководителите на Дезмънд, част от които са негови познати от времето, коегато е войник през Първата световна война, и да спаси Дезмънд от военен съд и от служба. В крайна сметка обаче Дезмънд остава непреклонен и иска да участва във войната без обаче да използва оръжие. Съдът му разрешава и Дезмънд е изпратен в Япония за да участва в битката за Окинава.

По време на самата битка, в началото американците са разбити и напускат сражението, но Дезмънд не избягва от бойното поле като цяла вечер сам спасява ранени свои другари и дори и няколко японци. Тази негова проява на изключителна смелост, отстояване на принципите му и себераздаване вдига духа на неговите другари и те побеждават в битката на следващия ден.

Един от най-възхитителните моменти във филма е следния : всички, които са го били и са му се подигравали в началото, изчакват Дезмънд да се помоли на Господ, преди да влезнат в битка. Всички, включително и началниците му. Защото след като спасява над 70 умиращи човека, всички в армията започват да го приемат като символ на надеждата, силата, доброто и смирението – нещо, в което да вярват по време на тази безсмислена война.

Това показва, че принципи като пацифизъм, ненасилие и доброта могат да победят множество агресия и насилие – ако са достатъчно силни и поднесени по точния начин.

Боян Чипанов, 07.02.2020.