Речта на Малала при получаването й на Нобелова награда

https://www.nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/2014/yousafzai-lecture_en.html

Биография на Малала

a

a

Бисмалах хир рахман ир рахим.

В името на Господ, най-милостивият, най-благодетелният.

Ваши Превъзходителства, Ваши Кралски Величества, Видни Членове на Норвежкия Нобелов Комитет,

Скъпи сестри и братя, днес е ден на голямо щастие за мен. Поласкана съм, че Нобеловият комитет е избрал мен за тази ценна награда.

Благодаря на всички ви за непрекъснатата подкрепа и любов. Благодаря ви за писмата и картичките, които все още получавам от целия свят. Вашите мили и окуражителни думи ме правят силна и ме вдъхновяват.

Бих искала да благодаря на родителите си за тяхната безусловна любов. Благодаря ти татко, че не ми отряза крилата и че ме пусна да полетя. Благодаря ти мамо, че ме вдъхнови да бъда търпелива и винаги да казвам истината – нещо, което, силно вярвам, е истинското послание на Исляма. И благодаря също на всичките ми прекрасни учители, които ме вдъхновиха да вярвам в себе си и да бъда смела.

Горда съм, всъщност съм много горда да бъда първият Пащунец, първият Пакистанец, и най-младият човек, получил тази награда. Заедно с това, заедно с това, съм много сигурна, че съм първият носител на Нобеловата награда за Мир, който все още се боричка със своите по-малки братя. Искам да има мир навсякъде, но аз и моите братя все още работим по въпроса. 🙂

Поласкана съм и за това, че получавам тази награда заедно с Кайлаш Сатьяртхи, който е борец за правата на децата от дълго време. Два пъти по-дълго, в действителност, от колкото аз съм живяла. Горда съм, че можем да работим заедно, можем да работим заедно и да покажем на света, че Индиец и Пакистанец могат да работят заедно и да постигнат целите си за правата на децата.

Скъпи братя и сестри, кръстена съм на вдъхновяващата Малалаи от Майланд, която е пащунската Жана д’Арк. Малала означава скръб, тъжен, но за да стане малко по-весело дядо ми винаги ме наричаше „Малала – Най-щастливото момиче на света“ и днес съм много щастлива, че заедно се борим за тази важна кауза.

Тази награда не е само за мен. Тя е за тези забравени деца, които искат образование. Тя е е за тези уплашени деца, които искат мир. Тя е за тези безгласни деца, които искат промяна.

Тук съм за да се застъпя за техните права, да се чуе техният глас… не е времето да ги съжаляваме. Не е времето да ги съжаляваме. Време е да се предприемат действия, така че това да е последният път, последният път, това да е последният път, в който виждаме дете, лишено от образование.

Знам, че хората ме описват по много различни начини.

Някои хора ме наричат момичето, което беше простреляно от Талибаните.

А други, момичето, което се бори за своите права.

Някои сега ме наричат Нобелов лауреат.

Въпреки това, братята ми все още ме наричат онази досадна командореща сестра. Доколкото знам, аз съм само един отдаден и дори упорит човек, който иска да види всяко дете с качествено образование, който иска да види жените с равни права и който иска мир във всяко кътче на света.

Образованието е един от даровете на живота и една от нуждите му. Това показва моят опит през всичките 17 години на моя живот. В моя райски дом, Суат, обичах винаги да уча и да откривам нови неща. Помня, как за различни поводи с моите приятелки украсявахме ръцете си с хена. И вместо да рисуваме цветя, ние изрисувахме ръцете си с математически формули и уравнения.

Жадувахме за образование, жадувахме за образование, защото нашето бъдеще беше точно там в онази класна стая. Сядахме и учехме и четяхме заедно. Обичахме да носим чисти и спретнати униформи и седяхме там с големи надежди в очите. Искахме да направим родителите си горди и да докажем, че можем да сме отлични в учението и да постигнем целите, които според някои са само за момчета.

Но нещата не останаха все така. Суат се промени от красиво място за туризъм в място на тероризъм. Бяха само на 10, когато 400 училища бяха разрушени. Жените бяха бити. Хората бяха убивани. И нашите красиви мечти се превърнаха в кошмар.

Образованието се превърна от право в престъпление.

Момичетата биваха спирани да ходят на училище.

Когато моят свят се промени, моите приоритети също се промениха.

Имах две възможности. Едната беше да мълча и да чакам да ме убият. А втората беше да говоря и тогава да ме убият.

Избрах втората. Избрах да говоря.

Не може просто да седим и да гледаме тази несправедливост, която терористите извършват, отказвайки ни нашите права, безмилостно убивайки хора и петнейки името на Исляма. Решихме да говорим и да им кажем : Не сте ли учили, не сте ли учили, че в Свещеният Коран Аллах казва: ако убиеш и един човек, е като да убиеш цялото човечество?

Не знаете ли, че Мохамед, пророкът на милосърдието, казва: „не наранявайте себе си или другите“.

И не знаете ли, че първата дума в Свещения Коран е „Икра“, което означава „чета“?

Терористите се опитаха да ни спрат и атакуваха мен и приятелите ми, които са тук днес, в нашия училищен автобус през 2012, но нито идеите им, нито куршумите им могат да спечелят.

Оцеляхме. И от този ден гласът ни става все по-силен и по-силен.

Разказвам историята си, не защото е уникална, а защото не е уникална.

Това е историята на много момичета.

Днес разказвам и техните истории също. Доведох с мен някои от сестрите си от Пакистан, Нигерия и Сирия, които имат същата история. Смелите ми сестри Шазиа и Кайнат, които също бяха простреляни онзи ден в училищния ни автобус. Но те не спряха да учат. И моята смела сестра Кайнат Соомро, която беше малтретирана и премина през жестоко насилие, дори и брат й беше убит, но тя не отстъпи.

Както и моите сестри тук, които срещнах по време на кампанията на моя Малала Фонд – https://www.malala.org. Моята смела 16-годишна сестра, Мезон от Сирия, която сега живее в Йордания като бежанец и ходи от палатка на палатка, окуражавайки момичетата и момчетата да учат. И моята сестра Амина от северна Нигерия, където Боко Харам заплашва, спира и дори отвлича момичета, само защото искат да отидат на училище.

Въпреки че изглеждам като едно момиче, въпреки че изглеждам като едно момиче, един човек, който е висок само 1,57 м заедно с високите ми токчета (означава, че съм само 1,52 м), не съм единствен глас, не съм единствен глас, аз съм много гласове.

Аз съм Малала.

Но съм и Шазиа.

Аз съм Кайнат.

Аз съм Кайнат Соомро.

Аз съм Мезон.

Аз съм Амина.

Аз съм тези 66 милиона момичета, които са лишени от образование. И днес не надигам моя глас, това е гласът на тези 66 милиона момичета.

Понякога хората ме питат, защо момичетата трябва да ходят на училище, защо е важно за тях. Но аз  мисля, че по-важният процес е защо да не трябва, защо да не трябва да имат правото да ходят на училище.

Скъпи братя и сестри, днес, в едната част на света виждаме бърз прогрес и развитие. Въпреки това, има много страни, в които милиони все още страдат от същите стари проблеми като война, бедност и несправедливост.

Все още виждаме конфликти, в които невинни хора губят живота си и деца стават сираци. Виждаме много хора да стават бежанци в Сирия, Газа и Ирак. В Афганистан виждаме убийствата на семейства в самоубийствени атаки и бомбени взривове.

Много деца в Африка нямат достъп до образование заради бедност. И както казах, все още виждаме, все още виждаме момичета, които нямат свободата да ходят на училище в северна Нигерия.

Много деца в страни като Пакистан и Индия, както спомена Кайлаш Сатьяртхи, много деца, особено в Индия и Пакистан са лишени от правото им да се образоват заради социални табута или са били принудени да сключат брак или на детски труд.

Една от най-добрите ми приятелки в училище, на същата възраст като мен, която винаги е била смело и уверено момиче, мечтаеше да стане доктор. Но мечтата й остана мечта. Тя беше принудена да се омъжи на 12 години. И скоро имаше син, имаше дете, докато самата тя все още беше дете – само на 14. Знам, че щеше да бъде много добър доктор.

Но не можа … защото беше дете.

Нейната история е причината да посветя парите от Нобеловата ми награда за мир на „Фонд Малала“ за да помогнем на момичетата да имат качествено образование навсякъде по света и да се чуе гласът им. Първото място, което ще бъде спонсорирано от тези пари, е там, където е сърцето ми – да се строят училища в Пакистан – особено в дома ми в Суат и Шангла.

В моето родно село все още няма гимназия за момичета. И моето желание, и обещание, и предизвикателство е да построя училище, така че моите приятели и сестри да могат да ходят на училище и да получат качествено образование и да имат възможността да осъществят мечтите си.

От тук започвам, но не ще спра до тук. Ще се боря докато видя всяко дете, всяко дете в училище.

Скъпи братя и сестри, велики хора, които донесоха промяна, като Мартин Лутър Кинг и Нелсон Мандела, Майка Тереза и Аун Сан Су Чи, някога са седели на тази сцена. Надявам се, че моите действия и тези на Кайлаш Сатьяртхи, които сме предприели и ще предприемем, също ще донесат промяна – трайна промяна.

Моята голяма надежда е, че това е последният път, това е последният път, в който трябва да се борим за образование. Нека решим този проблем веднъж завинаги.

Вече предприехме много стъпки. Време е за скок.

Не е време да обясняваме на световните лидери, колко важно е образованието – те вече го знаят – техните собствени деца са в добри училища. Вече е време да ги призовем да вземат мерки за децата на останалия свят.

Искаме световните лидери да се обединят и да направят образованието техен основен приоритет.

Преди петнадесет години, световните лидери решиха да поставят глобални цели, Цели на хилядолетието за развитие. Следващите години видяхме някакво развитие. Броят на децата извън училищата беше намален на половина, както каза Кайлаш Сатьяртхи. Въпреки това, светът се фокусира само върху основното образование и прогресът не стигна до всички.

През 2015 представители от целия свят ще се срещнат в ООН за да поставят следващите цели, Целите за устойчиво развитие. Това ще даде амбиция на следващите поколения.

Светът вече не приема, светът вече не приема, че началното образование е достатъчно. Защо лидерите приемат, че за децата в развиващите се държави базовата грамотност е достатъчна, когато техните деца си пишат домашните по Алгебра, Математика, Наука и Физика?

Лидерите ни трябва да хванат възможността да гарантират свободно, качествено, основно и средно образование за всяко дете.

Някои ще кажат, че това не е практично или твърде скъпо, или твърде трудно. Или дори невъзможно. Време е обаче светът да помисли по-широко.

Скъпи братя и сестри, т.нар. свят на възрастните може и да го разбира, но ние децата не го разбираме. Защо страни, които наричаме силни, са толкова могъщи във войните, но са толкова слаби да донесат мир? Защо е толкова лесно да дадеш оръжие, а толкова трудно да дадеш книги? Защо, защо е толкова лесно да правиш танкове, а толкова трудно да строиш училища?

Живеем в модерната епоха и вярваме, че нищо не е невъзможно. Преди 45 години стигнахме до Луната и може би скоро ще кацнем на Марс. Тогава, в този 21 век трябва да можем да дадем на всяко дете качествено образование.

Скъпи братя и сестри, скъпи приятели деца, трябва да работим … не да чакаме. Не само политиците и световните лидери, всички трябва да помогнем. Аз. Ти. Ние. Наш дълг е.

Нека станем първото поколение, което решава да е последното, нека станем първото поколение, което решава да е последното, което вижда празни класни стаи, изгубено детство и изгубен потенциал.

Нека това е последният път, в който момиче или момче прекарва детството си във фабрика.

Нека това е последният път, в който момиче е насилвано да се омъжи още дете.

Нека това е последният път, в който дете губи живота си във война.

Нека това е последният път, в който виждаме дете извън училище.

Нека това свърши с нас.

Нека започнем края … заедно … днес … точно тук, точно сега. Нека започнем този край сега.

Благодаря ви толкова много.

Малала Юсафзаи, 10.12.2014

Превод : Боян Чипанов, 03.11.2016