s
s
Дали съществува човешка воля и душа?
Дали човекът е над животните по отношение на душевни преживявания?
Ако човек има воля и душа, защо тогава се подчинява на неправилни според него неща?
Всеки си мисли, че сме нещо повече от животните. Че имаме много възвишена душа. И абсолютно всеки има някаква система от ценности и си мисли, че той е добър. Не познавам човек, който да си мисли, че е лош. Аз също мисля, че съм добър, но би трябвало да се съмнявам в това, щом всеки си мисли, че е добър.
Уж имаме душа, но в повечето случаи действаме по пирамидата на Маслоу.
s
s
Първо, много хора твърдят, че имат някаква ценностна система. Аз също имам някаква. Но реално това не е истинска ценностна система в истинския смисъл на думата. За да е истинска ценностната система тя трябва да бъде подложена на изпитания, които застрашават най-ниските нива на нуждите на Маслоу – нуждите от вода, храна, сън и сигурност. Тоест да знаеш, че има риск от болка, глад, болест и смърт, и въпреки това да защитиш ценността ти. Още по-трудно е, ако знаеш със сигурност, че ще има тежки последствия – например вярваш в някаква ценност и за да я защитиш трябва с голи ръце да се противопоставиш на тежковъоръжена армия. В този случай се излагаш на 99 % риск от загуба поне на свободата, ако не и на живота. Такива хора, които са готови да рискуват всичко за ценности или идея са много малко, нищожен процент от населението. Поне според мен. А и доколкото знаем и от опитите на доста психолози като Виктор Франкъл и Ейбрахам Маслоу.
Защото идеи, ценности са доста високо в Пирамидата на Маслоу и за да са ти първична потребност трябва личната ти пирамида да е обърната. Нещо такова :
s
s
Такива хора са рядкост. Какво обаче смятам за нормалните хора. За повечето хора. Няма как всички да станат идеалисти. Можем обаче да се променим малко в няколко насоки.
1) Да не казваме силни и високопарни думи, за които не сме на 100 % убедени, че бихме защитили с цената на живота си.
Хората обичат да казват как ако те бяха политици, щели да бъдат по-добри от сегашните. Как всички политици са лоши, а ние сме добри. Това са пълни лъжи. Или по-скоро всички ние си вярваме, че е така. Човешката психика е така устроена, че да си мислим, че сме добри. Ако човек смята, че е лош, в мозъкът му ще се получи доста силен дисонанс, който ще трябва някак да се разреши. Всички хора си мислят, че са добри хора, но дали е така.
2) Да се поставят малки, но реално изпълними промени. И да се извършват.
Няма смисъл да се казва как ще отслабнем 20 килограма, а не правим елементарни неща като да спортуваме редовно. Няма смисъл да се правят големи новогодишни обещания, които да се забравят след два дена. Малките крачки, които обаче се изпълняват на 99 % правят много по-истинска и стойностна промяна в човека.
3) Да имаме все пак някакви идеали, за които сме готови да пожертваме поне малко от комфорта си.
Aко има нещо, което не е правилно според нас, може да се обадим в полицията. Знам, че е страшно, когато се извършва нещо нередно от някой друг, защото ако се намесим има риск за нас. Няма как всички да станат СуперМен или Робин Худ, но все пак винаги може да вземем някакво отношение. Ако ни е страх да се намесим директно, може да се обадим в полицията. Можем да повикаме линейка за някой непознат болен. Може да помогнем на някой просяк или беден човек.
Не е нужно всички да сме супергерои, но ако повечето хора взимат поне някакво отношение по поне някоя кауза, различна от това да се нахраним и напием, светът ще стане по-хубав.
4) Не критикувай нещо, ако ти не си и мърдаш пръста реално да променяш това нещо.
Лесно е да се критикува, че е мръсно, но какво пречи да вземеш някой чужд боклук някой ден и да го изхвърлиш. Безвъзмездно. Защо трябва държавата, каквото и да означава това, защото ние сме държавата, да ти е отговорна винаги за чистотата?
Лесно е да се критикува, че били ниски пенсиите. Защо не отделиш 2 лева от собствената си заплата за някой пенсионер. Повечето млади хора, които познавам са недоволни от пенсиите на възрастните, почти всички имат по 10 лева за едно кино, поне моите познати, но не познавам повече от двама трима, които да дават редовно пари на някой беден. Даже не редовно, а изобщо. И не говоря да се дават стотици, а левче две да речем като ти дойде заплатата. Няма да заболи никой. Но представяте ли си всеки да дава по левче две на някой беден. Със сигурност ще има някаква промяна.
Дали съществува човешка воля и душа?
Дали човекът е над животните по отношение на душевни преживявания?
Ако човек има воля и душа, защо тогава се подчинява на неправилни според него неща?
Не е сигурно. Засега знам, че повечето хора се движат по Маслоу и като цяло са малко по-интелигентни от маймуните, тоест имат по-тежък мозък. Но като съвкупност често се държим като животни. Което не е лошо, животните не са лоши. Такава е природата. Но поне да си го признаваме. Да не се правиме на много душевни създания, а да предприемаме реални действия в тази насока.
Боян Чипанов, 02.09.2016.
thepositivestory.wordpress.com 