Мозък във вана

s

brainjar2

s

Какво би станало, ако някой ви каже, че сте само един мозък във вана, пълна с хранителни вещества. Мозъкът е свързан към компютър, подаващ електрически импулси, които симулират всички ваши усещания и преживявания. Всичко, което знаете, чувствате и преживявате е илюзия, просто една обикновена компютърна симулация. Редовете, които в момента четете, компютърът пред вас, тялото ви, хората около вас, храната на масата – всичко е симулирано от този супер компютър и вие реално не осъзнавате дори, че сте само мозък във вана. Страшничко нали?

За негова жалост мозъкът във вана не може да осъзнае, че е само един мозък във вана. Той си мисли, че е нормален човек, че всичко, което му се случва е реално и той не може да се види отгоре, отвъд собствената си кутия.

Това е философска теория развита за първи път от френския философ Рене Декарт през 1641 година и доразвита от учени като Хилари Пътнам и Гилбърт Хърман. Декарт базирал своята теория на метода на съмнението, като отхвърлил всички убеждения, в които вярвал, допускайки, че са грешни. Декарт предположил, че е възможно зъл демон да властва над неговото съзнание, заблуждавайки го, че реалността, която усеща, е истинска. Той заключил, че е възможно небето, въздухът, земята и всичко, което възприема, да е просто заблуда, внушена му от демона.

s

2000px-brain_in_a_vat-svg

s

Хилари Пътнам, американски философ, живял през XX век, изказва предположението, че е възможно да сме просто един мозък във вана, управляван от електроди, свързани към супер компютър. Изводът, до който стигнал Пътнам, е, че един мозък във вана не може да стигне до проумяването на това, че е мозък във вана, и ще си мисли, че е реален човек, живеещ и преживяващ всичко наистина. Той се запитал и интересния въпрос – ако е мозък във вана, то какво тогава е определението за мозък и дали той изобщо е мозък?

Филмът „Матрицата“ с Киану Рийвс е базиран точно на тази интересна теория. В него Рийвс играе ролята на млад служител в софтуерна компания, който разбира, че хората живеят в симулирана реалност, и тръгва на борба с учените, управляващи тази симулация.

s

brain_in_a_vat_en

s

В крайна сметка никой не може да е сигурен, че реалността, която мозъкът му отразява, реално съшествува. Възможно е зрението ни да ни заблуждава, слухът ни да не чува истинските звуци, да не усещаме топлината, студа, материята, такива каквито в действителност са, а е възможно дори всичко да е просто една симулация или сън. Не можем да сме сигурни на 100 % в абсолютно нищо и усещанията и мислите, които изпитваме, не е задължително да отразяват реалността.

Изводът от тези мисловни теории според мен е, че човек никога не може да бъде сигурен дали не е мозък във вана, но би трябвало да живее така, все едно не е мозък във вана и реалността е истинска. Защото ако е мозък във вана, тогава нищо няма особено значение. Но ако не е мозък във вана, той може да навреди на другите реални хора, действайки безотговорно сякаш е мозък във вана.

Боян Чипанов, 24.09.2016