Книга 6 : И страж бди на пост

a

a

„И страж бди на пост“ е продължение на „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Ли. Действието в книгата се развива двадесет години след това в първата книга. Скарлет се завръща в Мейкомб и малко по малко започва да се разочарова от своя баща Атикус, който за нея е бил пример за подражание, а сега показва някои черти в характера, неотговарящи на нейната представа за него. Той се оказва не този морален компас, който не дели хората според цвета на кожата, а обикновен човек със своите недостатъци. Много хора критикуват книгата, защото Атикус е символ в американската литература на морал, чест, непреклонност, правда, но ако се вгледаме дълбоко, повечето хора са именно като Атикус – не са черни или бели, а всеки има своите недостатъци, но и много положителни черти. Няма да преразказвам книгата, а ще препиша някои от най-важните цитати от нея:

Тя вдигна очи и видя грейналото лице на баща си.

– Какво? 

– Казах, че се гордея с теб.

– Не те разбирам. Изобщо не разбирам мъжете и никога няма да ги разбера.

– Ами със сигурност се надявах, че моята дъщеря ще се бори за онова,  което смята за правилно – най-напред срещу мен.

Джин-Луиза потърка носа си и каза:

– Казах ти някои доста грозни неща. 

Атикус каза: 

– Мога да понеса да ме наричат всякак, стига да не е вярно. Ти дори не знаеш как да ругаеш, Джин-Луиза. Между другото, откъде ти хрумна онова с опашката.

– Точно оттук, от Мейкомб.

– Мили Боже, колко неща си научила.

Мили Боже, колко неща научих. Не исках да докосват моя свят, но исках да смажа човека, който се опитваше да го запази за мен. Исках да изкореня всички хора като него. Навярно това е като при самолета: те са опората, ние сме тягата и заедно вдигаме самолета във въздуха. Станем ли твърде много, натежава носът; станат ли твърде много, натежава опашката – въпрос на баланс. Не мога да го победя, и не мога да застана до него…

– Атикус?

– Да?

– Мисля, че много те обичам.

Тя видя раменете на стария си враг да се отпускат; видя го как килна шапката си на тила.

– Да се прибираме у дома, Скаут. Днес беше тежък ден. Отвори ми вратата.

Боян Чипанов, 21.02.2019.