No Limit : Петър Никифоров

s

s

За първи път чух за Петър Никифоров от Шоуто на Слави. Той и група негови приятели се бяха организирали в група, наречена No Limit, за да раздават храна на бедни хора по улиците. Идеята им хрумнала от клипчетата на група американски тийнейджъри. Започнали да се събират, да раздават храна, снимали и клипчета ( http://www.vbox7.com/play:c7a32de07d ) и така идеята се популяризирала. Преди няколко месеца се свързах с него, за да разбера как мога и аз да правя нещо подобно и той много приятелски ми даде някои насоки. Днес Петър застана пред Позитивни истории за да разкаже за прекрасната и благородна инициатива на No Limit.

s

Здравей, представи се моля те с няколко думи – кой си, с какво се занимаваш, какво правиш в свободното си време?

Аз съм Петър, от София съм и в момента работя, за да мога да помагам на семейството си, с колкото мога и през свободното си време обичам да спортувам и създавам спомени с приятели.

 s

В някои твои интервюта си казвал, че сте взели идеята от американски младежи. Разкажи малко повече за инициативата да се раздава храна на бедни – как започна всичко, как се свърза с другите момчета, с които раздавахте храна?

Идеята, която не след дълго осъществихме, беше замисляна от доста време, но клипът на момчетата от Америка ни даде куража да заснемем всичко, защото благодарение на тях стигнахме до извода, че чрез силата на интернет, каузата ще се разпространи много по-бързо и навсякъде. Екипът, който сформирахме, се състоеше от хора с единственото желание да помагат на свои сънародници, за които съдбата се е оказала по-сурова по една или друга причина.

 s

 s

До колкото знам, вече не се събирате с момчетата да раздавате храна. В някои интервюта говореше за разрастване на инициативата на No Limit. Какво стана? Защо се разпадна тази страхотна организация, която наистина е с идеална цел? Имате ли наследници? Знаеш ли за ваши последователи, които в момента поддържат вашата идея?

Наистина от доста време не е имало подобна инициатива от наша страна. Някои от момчетата поеха по своите пътища, всички преследваме дадени мечти, както е и при всички останали хора. Въпросът е там, че въпреки ожесточеното търсене на щастие, всеки трябва да помни искрата на доброта и да разпалва огньове в другите с нея по какъвто и да е начин. Животът със своите развръзки понякога се явява убиец на милосърдието и добротата, колкото и страшно да звучи. Но съм сигурен, че някъде някой гледа подобен клип или подобни слова и разпалва своята искра, така че – да, мисля, че има или ще има наследници на доброто. Сигурен съм.

 s

Винаги съм искал да помагам на хора в нужда. Често обаче съм се чудел на кого да помогна. Има хиляди хора с проблеми и милиони начини да им се помогне. Как решаваш дали да помогнеш на някой просяк, на някое дете, на някой болен човек или на някой пенсионер?

За голяма жалост сме просто хора. Не, това по никакъв начин не означава, че сме безсилни към случващото се около нас. Винаги можем чрез действията си да повлияем на околната среда и да променим света, но едно е сигурно – винаги трябва да предприемем действия и да сложим начало. Може би няма да можем да сме винаги в точния момент за да помогнем, може би нямаме силата да сме във всяка точка на света, в която се нуждаят от нас, но винаги можем да разпространим послание, което да се чуе на другия край на света и да действаме дори там с невидими длани.

 s

Има ли човек, на който ти би отказал помощ, дори и да е в беда? Защо?

Всяко същество в беда и безпомощност, заслужава протегната ръка за помощ. Също заслужава и мотивация от някого, която да го накара сам да се изправи и да си помогне.

 s

Освен на кого важен е въпроса и как да се помага. Дилемата дали с пари, с храна, с дрехи или просто със собственото си време. Разбира се, много голямо значение има от какво се нуждае човек и какво можеш да дадеш. Но основната дилема пред мен често е – пари или в продукти? С парите може да се спекулира и да се мами от страна на „мними нуждаещи се“, но пък в натура – може да дадеш нещо, което да не е нужно на човек? Има ли много измамници или повечето просещи, наистина се нуждаят? Какво смяташ ти по въпроса?

Това донякъде е до моментна преценка, която не е изключено да бъде чиста заблуда. Разбира се, че винаги хора без морални закони и чест ще се опитат да изкопчат средства за собствена изгода. Няма спор. Аз смятам обаче, че дори и да бъде измамен, човек не трябва да бърка добротата си с наивност. Всеки отговаря сам пред себе си и пред своята съвест за постъпките си.

 s

Добре – нека преминем и към малко по-глобални въпроси. Щом си стигнал до идеята да помагаш на други хора, сигурно си се замислял – как може това да се разшири, така че да се помогне на максимално много хора, без да се превръща в сложна, тромава и корумпирана организация, като много от фондациите, чиито първоначални добри намерения са заменени от престъпни или неморални практики? Смяташ ли, че това е задължение на обикновения човек – да праща смс-и, да раздава милостиня или държавата и политиците трябва да се грижат за крайно нуждаещите се? Или пък нуждаещите се сами са си виновни, защото и такива мнения съществуват в обществото? Какво е твоето мнение…

Помощта е най-лесната единица в матрицата на доброто, ключът към нея обаче е искрата доброта. Всяка държава притежава средства, предостатъчни да помогнат и даже спасят милиарди животи, въпросът защо това не се продуцира е съвсем друг… Всеки е прекалено съсредоточен в собственото си оцеляване и развитие, оставяйки почти никакво място в сърцето си за другите. Винаги е имало разделение между прослойките, интересното обаче е, че вярвам в момента, в който ще се стигне по определен начин до катарзиса, който ще промени това. Началото на тази промяна може да бъде сложен с една проста кауза като нашата. Началото на промяната може да бъде сложено от всеки във всеки един момент. Помислете над това.

 s

Забелязал съм, че омразата, нетолерантността и насилието са идеи, които бързо събират много последователи, за разлика от идеята за взаимопомощ, любов и равенство. Защо смяташ е така – дали това е животински инстинкт за правото на по-силния или много хора са жестоки и нетолерантни? Какво смяташ за малцинствата, как би им помогнал или как би постъпил с тях, ако имаш власт? Какво смяташ за бежанците?

Наистина смятам, че това е животински инстинкт, витаещ в ДНК-то ни далеч в миналото още от предците ни. Също смятам, че с помощта на еволюцията мисленето на хората се е променило доста и може да се закодират нови кодове включващи доброто. Малцинствата не са нищо повече от човешки създания, които по една или друга причина са подтикнати към това да се чувстват като такива и отново нормалната реакция е да отвръщат като такива. Расизмът е също една обикновена прослойка, която кара хората да се разединяват и оттам да прекратяват доброто помежду си. Трите важни думи са – Интегриране, Права и Правила. Всичко останало води единствено до ненавист, злоба и разруха.

s

Пожелай нещо на нашите читатели.

Бих пожелал на всички четящи да осъзнаят това, че всеки един е универсален ключ към безбройните врати на добротата, дали ще започне да отключва врати или не – всеки има своето право на избор.

 s

Благодаря много за интервюто, което даде за Позитивни истории. Вярвам, че вашата идея ще зарази страшно много хора по света да помагат на по-слабите. Вашето начинание е благородно и от сърце ти пожелавам успех, като се надявам все повече хора да последват светлия ти пример.

Благодаря за отделеното време.

Боян Чипанов, 24.08.2016.