Доктор без душа

а

За да изпълняваш една професия с дълг, трябва да имаш ценностна система. Oбщо прието е да се смята, че докторите са добри и святи хора. Разбираеми са лекарските грешки, защото лекарите са хора, но в историята са познати много случаи на жестоки, безчовечни лекари. Не лекари, а изверги. В това ни убеждава следният цитат от книгата на Ели Визел – „Нощта“:

а

$_35.JPG

а

Следобед дойде докторът. Отидох да му кажа, че баща ми е много болен.

– Доведи го тук!

Обясних му, че не може да се държи на краката си. Но лекарят изобщо не искаше да чуе. Успях някак да заведа баща си при него. Той го погледна втренчено, след което сухо попита:

– Какво искаш?

– Баща ми е много болен – отговорих аз вместо него – Дизентерия… .

– Дизентерия? Това не е моя работа. Аз съм хирург. Хайде! Направете място на другите!…

Протестите ми с нищо не помогнаха.

– Не мога повече, синко… Заведи ме обратно в бокса…

Заведох го и му помогнах да легне. Той трепереше.

– Опитай да поспиш, татко. Опитай се да заспиш…

Дишаше трудно и тежко. Очите му бяха все така затворени. Но бях убеден, че вижда всичко. Че сега вижда истински всяко нещо.

В блока дойде друг лекар. Но баща ми не пожела да стане. Знаеше, че е безполезно.

Впрочем, този лекар идваше само, за да довърши болните. Чух го да им вика, че били мързеливци, че искали само да останат в леглото… Мислех да се хвърля на врата му, да го удуша. Но нямах нито смелост, нито сила да го направя. Бях прикован към агонията на баща си. Ръцете ме боляха, толкова силно стисках юмруци. Да удуша доктора и всички останали! Да подпаля света! Убийци на моя баща! Но викът оставаше в гърлото ми.

а

Нощта – Ели Визел