Конформизъм – за добро или лошо?!

a

stand-out

a

В началото психологията се фокусирала върху индивида и не разглеждала неговата психика в контекста на обществото. През 30-те години на XX век възникват нови теории и изследвания върху социалната психология и реакцията на човека в група.

През 20-те години Курт Левин изказва теорията, че на поведението на индивида влияят както средата, така и самият индивид и неговите мисли. Той развива своята теория за полето – полето е психологическата среда на индивида, върху която влияят сили, спомагащи или възпрепятстващи целите на човека.

Конформизмът, расизмът и вярата на хората, че те са добри и затова на тях не би трябвало да им се случват лоши неща, ще са обект на изследване в три статии на сайта „Позитивни истории“.

a

conformism2

a

Механизмът на конформизма е прост – групата поставя своите членове под натиск и хората се чувстват принудени да се съгласят с мнението на групата. Колкото по-съгласни са членовете на групата с единна теза и няма разминавания, толкова конформизмът е по-голям. Склонността на човек да се съгласява с общото мнение много често е по-силна от неговите лични ценности.

a

original

a

Според мен конформизмът е следствие на няколко базови програми, които се преплитат в човека: първата е програмата за оцеляване, втората е програмата за социално одобрение и третата е програмата за присвояване на качества от групата. Когато човек прояви конформизъм спрямо групата, той се подчинява на програмите, които действат в него на базово ниво и му осигуряват по-сигурно оцеляване. Представете си, че видите, как всички хора около вас бягат панически в една посока без видима причина. По принцип, ако не виждате видима причина за да бягате, не би трябвало да следвате паническото бягство на всички около вас. Но е възможно в този конкретен случай, конформизмът да спаси живота ви – най-вероятно хората не бягат панически просто така – сигурно има някаква заплаха и би било логично и вие да побегнете. Сега си представете, че някой политик манипулира най-ниските чувства на тълпата и им създава чувство за страх от непознатото, от чужди народи, религии и т.н. Тук вече конформизмът е средство, което политикът използва с лоши и користни цели, но повечето хора се подчиняват, просто защото инстинктът за конформизъм е базов и не могат да се противопоставят на инстинкта си за самосъхранение.

По този начин се включва и втората програма – за социално одобрение. Когато ти се съгласиш с мнението на една група, ти си мислиш, че ще си по-харесван, няма да те мразят и минимизираш риска за себе си. На този принцип действат всички тоталитарни и религиозни общности – дали ще са нацисти, расисти, комунисти или ислямисти, няма голяма разлика.

Тук вече може да се запитаме какво е конформизмът – дали е всяко съгласяване с групата, пренебрегващо личната ни преценка, или съгласяването с групата, когато обаче няма заплаха за нас. Представете си, че идва един диктатор и казва – всички трябва да вярвате в това, че евреите/черните/белите са лоши или пък всички трябва да вярвате в Исус/Мохамед/Буда и, ако не се подчините, ще има тежки наказания. Това конформизъм ли е? Не точно, защото тук вече е застрашено вашето оцеляване и повечето хора не смеят да рискуват сигурността се. За мен конформизмът е съгласие с групата, когато обаче няма пряка опасност за вас. Въпреки това винаги конформизмът е породен от някакъв страх – може да няма директна заплаха за вашето благополучие, но винаги има някаква заплаха, дори и фиктивна – страх, че няма да ви обичат, приемат, одобрят в определена група.

a

cliff-ideas-sheep.jpg

a

Конформизмът се влияе и от много други фактори като политическия и обществен строй, културата на народа, религията, степента на образованост и други. Типично индивидуалистични култури са САШ и Великобритания, където личният избор и постижения са издигнати в култ. Азиатските и африканските народи са колективистични култури – там принадлежността към групата е от първостепенно значение.

През 1917 година Джон Дюи за първи път описва човека като „социално животно“.

През 1935 година Мюзафер Шериф  изпълнява няколко автокинетични експеримента. На група лица се показва неподвижна точка, която изглежда така сякаш се движи – илюзия, наречена “автокинетичен ефект”. Участниците са поставени в тъмно помещение, в което неподвижна светлина изглежда като подвижна и местеща се в различни посоки. Всеки участник трябва да посочи разстоянието, изминато от петното. Половината участници в началото са сами, а след това на групи. Другата половина в началото са на групи, а след това сами. Целта е да се изследва зависимостта на хората от мнението на групата и степента им на автономно мислене. Тези, които в началото са сами, си изработват лична схема, по която точката се движи. Личната схема на всеки индивидуален участник е различна и приблизително устойчива. След като тези участници са поставени в група, те създават групова схема и норма. Другите участници, които от началото работят групово, създават групова норма. След като всички участници са минали през групово занятие, те са оставени пак да работят индивидуално и двете групи участници се придържат към груповата норма при самостоятелната си работа. Така Шериф показва, че повечето хора са склонни към конформизъм. Този експеримент служи за основа на Соломон Аш, който развива своята теория за конформизма чрез т.нар. Парадигма на Аш. Въпреки това Аш не одобрява напълно експеримента на Шериф, защото той няма еднозначни отговори, което според Аш е много важно условие за да се измери степента на конформизъм.

Соломон Аш е американски психолог от еврейски произход, който е един от първите изследователи на социалната психология. Определението, което Аш дава за конформизма е следното – склонността на индивида да се съгласи с групата, чиито членове единодушно дават грешен отговор на задача с недвусмислено решение. Тази задача с недвусмислено решение е известна като Парадигма на Аш, за която ще ви разкажем в следващите редове. Експериментът, който Аш провежда включва 123 мъже, всеки от които е включен в група с други 4-5 подставени лица. Изследваните участници не знаят, че останалите хора в тяхната група са подставени. На всяка група са дадени по две карти, които изглеждали приблизително така:

image2.png

Попитали всеки участник : коя линия в карта 2 е дълга колкото линията в карта 1? Тестваният участник винаги отговарял последен или предпоследен. Когато подставените лица давали правилен отговор, тестваните лица дали 3 грешни отговора от 720 опита. Интересен обаче бил резултатът, когато подставените лица давали грешни отговори – при един и същ грешен отговор, даван от всички подставени хора в дадена група, тестваният участник давал същия грешен отговор в 33 % от случаите, а 75 % от тестваните давали грешен отговор на поне 1 въпрос. А един от участниците дал грешен отговор и се съгласил с групата в 11 от 12 случая! Важно е да се отбележи все пак, че нито един участник не проявил конформизъм в 100 % от случаите, а 25  % от хората изобщо не проявили конформизъм. Интересно е, че хората показвали последователност – конформистите следвали линията си на конформизъм, а неконформистите никога не се съгласявали с групата. С увеличаването на групата като брой участници и нейното консолидиране растяла степента на конформизъм. Групите, които имали ниски нива на съгласие около един отговор, показвали и ниски нива на конформизъм. Като цяло консолидираните, големи групи, изразяващи устно своето мнение били с най-високи нива на конформизъм.

a

BLink21_Yellow_Duc_2627916g.jpg

a

Вследствие на експеримента Аш издава есе : „Мнения и социален натиск“, в което твърди, че хората, подложени на социален натиск, са склонни да пренебрегнат себе си и да се съгласят с групата. Аш разбирал, че конформизмът е важен за съществуване на обществото и социума, но хората са най-силни и продуктивни, когато всеки човек внася своята лична визия, убеждения и опит в общата структура. Консенсусът също е много важен, за да може да има развитие, но той не трябва да произтича от страх или конформизъм.

Резултатите от това изследване са повече от еднозначни – сред много голяма част от хората склонността към конформизъм е по-силна от тяхното лично мнение.

Интересна е тезата на френския психолог Серж Москович, че малцинство, което е последователно, може да оказва влияние върху групата. Според него едно силно, консолидирано и активно малцинство може да обърне нагласите сред мнозинството и промяната да бъде осъществена.

a

2012-04-29-nonconformist

a

Аз смятам, че минималната доза конформизъм в случаи когато нямаме точна информация и нямаме нужните знания, има положително действие върху хората. Но това трябва да става в случаи, когато наистина можем да се доверим на определен човек, след като ние сами сме тествали неговите тези. Като цяло обаче склонността на хората да са конформисти често води до това авторитарни фигури да манипулират общественото мнение и да предизвикват анти-човечни и анти-морални действия и течения. Които обикновено винаги завършват с много жертви, омраза и ненавист. Човек трябва да вярва първо на личните си убеждения и да отстоява позицията си, дори когато е малцинство или само той вярва в нея.

Боян Чипанов, 10.03.2017