Всичко е субективно

s

Ислямът и тероризмът в момента са персона нонграта в Европа – всичко най-лошо се свързва с това. Историята обаче никога не е обективна, тя е приказка, която променя своя край и нюанс според силните на деня. Историята се пише от силните на деня…

Каквa e дефиницията за тероризъм? Какво е тероризъм? Не е ли това просто едно субективно понятие, което използват хората, които са застрашени от тероризма. Нека се допитаме до Уикипедия:

s

„Понятието тероризъм носи политически и емоционален заряд и това значително усложнява формулирането на прецизна дефиниция. Проучване от 2003 година на Джефри Рекърд за армията на САЩ цитира източник (Схмид и Йонгман, 1988), който изброява 109 различни дефиниции на понятието тероризъм, покриващи 22 отделни дефиниционни елемента. Рекърд продължава: „Експертът по тероризъм Уолтър Лакюр също преброява над 100 дефиниции и прави заключение, че „единствената обща характеристика, за която обикновено има съгласие, е, че тероризмът включва насилие и заплаха с насилие.“ И все пак, тероризмът съвсем не е единственото начинание, включващо насилие и заплаха с насилие. Такива са още войната, силовата дипломация и кавгите в бара. “Ангъс Мартин в доклад за парламента на Австралийския съюз пише, че „Международната общност никога не е успявала да разработи приемлива и всестранна дефиниция на понятието тероризъм. През 70-те и 80-те години на 20 век опитите на ООН да дефинира термина пропадат, главно поради различия в мнението на различни членове относно употребата на насилие в контекста на конфликти за национално освобождение и самоопределение.“ По тази причина и по политически причини, много медии (напр. „Ройтерс“) избягват употребата на термина „терорист“ и вместо това използват по-меки думи като „бомбаджии“, „бойци“ и т.н.“

s

От горното понятие се заключва, че не е ясно, какво е тероризъм. Каква е разликата между тероризъм и война, тероризъм и военна мисия, тероризъм и кръстоносен поход, тероризъм и политика, тероризъм и въстание. Аз самия смятам, че единственото общо обаче е убийството на хора. А самата дума, която се употребява, зависи от това дали си субект или обект на терора, дали си от победителите или от победените, а понякога един акт на терор се превръща в идеал – пример – Априлското въстание.

Нека започнем от Римската империя, защото в нейната история има няколко много ярки примера. Историята е така написана, че ние се възхищаваме на Римската империя, но нека погледнем отделни нейни актове. И нека започнем от началото…в началото Рим е бил просто град. С просперитета му нуждите на града се покачвали и римляните започнали да поглеждат настрани към своите съседи. Изведнъж Рим започва да превзема насилствено италиански племена – това терор ли е – определено да, заклеймено ли е от историята – не, умирали са хора – със сигурност. След това Рим въвел гражданството – хората, родени в Рим станали граждани, а другите – роби, варвари. Тоест тези французи и германци, които сега са цвета на културата, тогава са били едни варвари – също като настоящите ислямисти.

След това Рим започнал да превзема територия след територия и да култивира хората в новите територии според своя калъп. Историята е писана от победителите и Цезар и Август – първия император, са представяни като велики хора. Но ако се вгледаме по-надълбоко и погледнем в отношенията на римляни спрямо римляни, ще видим, че преди тях Рим е бил република и има едни не много известни римляни, които са смятали Цезар и Август за узурпатори на демокрацията.

И така, ако продължим с терора – следва следващия голям терор – налагането на името на Христос. Аз лично съм християнин и изповядвам моралните възгледи на Христос, но дали той би одобрил, как е станал най-разпространеният бог – надали? Христос проповядва мир и заклеймява убийството, той е казал – обърни и другата буза, не убивай. Да видим обаче, как през вековете е защитавано неговото име. И ще започнем от двама светии на християнската църква – св. Константин и св. Борис. Да си светия според мен би означавало да си най-най-примерния в религиозна гледна точка. Да разгледаме дали е било така. Константин е римски император, който решава да промени религията в Рим. И се заема с това дело като убива сина си и жена си, защото защитавали старите богове. Това е предположение, има и други версии за тяхното убийство, но определено свети Константин е направил „свято дело“ като е убил СИНА си и ЖЕНА си. Спрямо Константин – Цезар, Август и всички предишни императори са варвари и езичници. Така че нали си знаете – историята се пише от победителите и от настоящето статукво.

През 50 година император Нерон избива християните като крадци, през 300 година император Константин прави християнството държавна религия и избива всички други като крадци.

И се започват убийствата в името Христово – тероризъм ли е това, не знам. Но започват кръстоносни походи, Инквизиция и т.н. Но най-странното е, че да вярваш в Христос не е било достатъчно, трябвало е да вярваш, че земята е плоска и не се върти. Галилео е осъден няколко пъти от Инквизицията в името Христово, но е останал верен на себе си и е произнесъл знаменитото : „и все пак тя се върти“. Това тероризъм ли е – определено.

Княз Борис е български хан и светия. Той е светия, но дали е следвал Христовия закон : Не убивай, вижте сами:

„Князът наказва със смърт организаторите и техните близки – общо 52 рода.“

Важното е, че историята се пише от победителите. Варварско ли е Християнството – не знам.

Нека да погледнем и Априлското въстание. Да аз се радвам, че е съществувало, но дори и то трябва да бъде пречупено през критичното мислене, ако искаме да сме максимално коректни. Представете си, че сте един нормален човек, който се ражда в Турция около 1850 година. Вие имате хубава жена, две малки деца, майка и баща. И сте лекар по професия. Спасявате човешки животи. През 1876 година султанът издава заповед – трябва да заминете на север към Батак и да потувашате въстание. Нямате избор – в противен случай ще ви отсекат главата като дезертьор. Отивате в Батак и вашият началник ви заповядва да тръгнете към църквата, където скоро там ще бъдат жестоко убити много българи. Вие тръгвате ….и изведнъж отнякъде изниква един българин, стреля, и умирате. Интересно нали – вие не сте убили нито един българин, нито един човек, спасилите сте стотици, защото сте лекар, имате син и жена и изведнъж животът ви свършва. За този човек, неговия син, майка и съпруга, Априлското въстание е най-грозното и черно нещо на света. Те загубват един добър човек. Виждате ли, колко е парадоксална историята. За нас Ботев е велик, но за някой конкретен добър по-душа турчин Ботев може да е най-голямото изчадие, защото е убил сина му, без сина му да е убил и един българин. Замислете се.

И тук стигаме до това – какво е тероризъм? Войната в Ирак, войната в Афганистан, Априлското въстание, Втората световна война, Цезар, Август, Борис покръстител, Осама бин Ладен…. Защо Осама е терорист, а Борис и Константин светци….може би защото са от страната на победителите. Всяко събитие може да е велико за един народ, а за друг да е тероризъм. В българската църква Борис и Левски са светии, но дали е така в църквата на вярващите в Тангра или в дома на един убит от Левски турчин.

Всяко убийство и вземане на чужд живот е акт на варварство. Но ако си роб, ако си беден, ако си под властта на Цезар или вярваш в Тангра – как можеш да се спасиш, ако не убиеш богатия, Цезара, християнина….или пък мюсюлманина. Всичко е толкова объркано, НЕобективно, че категориите добро и лошо придобиват смешен оттенък. Има перфектно добро, но то е валидно само тогава, когато се лишиш от нещо и дадеш на някой друг, без да искаш в замяна. Но това рядко съществува. И понякога убийствата и терорът са неизбежни. Не знам – няма един прав човек. За това не бързайте да съдите чуждата гледна точка, религия, виждания, език…и се опитвайте да давате повече любов.

Боян Чипанов, 27.07.2016.