Колко сме важни?

a

a

Да ние сме нищожни, това е самата истина. Във обществото се пропангадира колко велик и ценен си, колко уникален. Общо взето днес съм на мнение, че не е точно така.

Нека погледнем – колко хора има на земята – 7-8 милиарда. Милиарда. Следователно колкото и уникален да съм, аз съм един от 7-8 милиарда. Нещо такова – 1 / 7 000 000 000. Нищо незаменимо. Нищо толкоз фатално. А освен нас на земята има още толкоз други видове. Вижте само сушата – колко % е от земната повърхност и колко % от сушата заемат хората.

А след това като сложим и всички други планети, галактики … разбираме, че ние сме една мравка, гнида просто там някъде в пространството.

За вас колко уникална е мравката в мравуняка. Колко велик и уникален е нейният живот. Ако виждате уникалността в една малка мравка и нейната ценност, това е прекрасно, възможно е и вие да сте уникален.

А защо мислите, че на вселената й пука … че изобщо ни има. Честно казано сигурно й е все едно. В крайна сметка най-големите животни – динозаврите, са умрели просто с един метеорит или по някакъв друг начин … но е факт – няма ги.

Има една глава в Малкият принц, когато той разбира, че неговата роза, за която той се грижи с толкова любов е ефимерна – тоест смъртна. Тогава той заплаква. Да – това е другият проблем – временни сме. Дори да приемем, че хората са най-важният вид и всичко се върти около тях, всеки човек е временен. Може и да има друг живот, следващ, не се знае, но ние тук на земята сме временни, крехки и временни. Дали след 10 или 50 или дори 100 години, времето не ще ни прости. Ефимерни сме. Поне ако вярваме само в настоящия живот.

Тоест ние сме малки, крехки и временни. Не много положителна статия спрямо модерните течения , каращи ни да вярваме, че сме супер важни и уникални, но фактите са факти. Всеки от нас е една временна малка крехка плюнка на гъза на вселената. Не, земята и хората не са центъра на вселената… нито ти самия.

И след тази негативна серия от факти, все пак според мен има един положителен факт. Ние сме важни. Да, малък парадокс. Важни сме. Как така хем не сме важни, хем сме важни. Ами не сме важни за вселената, но сме важни или може да сме важни за един човек, или за няколко. Или за някое животно. Може да сме много важни за един човек и за него да сме големи колкото вселена. Може за него вселената да е по-маловажна от нас. Може за нас един човек да е цялата вселена. Ето тук е нашата сила – за един човек или за няколко ние може да сме по-важни от вселената … или поне колкото нея.

Така че ако не се възгордяваме, ако потърсим този, на когото може да сме нужни и важни, може да станем като вселената и може би няма да сме толкова ефимерни.

Весела Коледа!

Боян Чипанов, 30.12.2016