Филм 6 : Крадецът на книги

a

a

Филмът  „Крадецът на книги“ (http://www.imdb.com/title/tt0816442) е екранизация на едноименната книга на Маркъс Зюсак. Филмът разказва впечатляващата история на едно малко момиче – Лизел, чийто брат умира, а майка й не може да се грижи повече за нея. Тя е осиновена от добро немско семейство. Нейният приемен баща е мил, добър, с весел и забавен нрав, а приемната й майка – Роза, е доста по-грубичка жена, която обаче има добро сърце. Скоро Лизел се сприятелява със съседското момче Руди и тя му споделя своя план да избяга. Ханс – нейният приемен баща, разбира, че Лизел иска да се научи да чете книги, и й признава, че самият той не може да чете. Двамата решават взаимно да се учат, четейки различни книги. Скоро обаче семейството отива на масово нацистко събиране, където са принудени да горят неприемливи за режима книги. Момичето с погнуса хвърля една книга в огъня, но когато всички си тръгват тя взима една от горящите в огъня книги, но е видяна от жената на кмета. Когато Ханс разбира, той се уплашва в началото, но после решават да четат заедно забранената книга – „Невидимият човек“ на Хърбърт Уелс. Скоро в къщата идва нов член на семейството – синът на близък семеен приятел – Макс, е подгонен от нацистите по време на Кристалната нощ, защото е евреин, и семейството го скрива в мазето си. Момичето се сприятелява с беглеца и тя започва да си играе с него. Майката работи като перачка и Лизел занася прането в къщата на кмета, където среща кметицата, която има огромна библиотека с книги. Кметицата й разрешава да идва, когато си поиска и да чете книгите, които й харесат.

Скоро избухва Втората световна война и парадоксалното е, че хората се радват, все едно войната не е поле за смърт, а нещо хубаво и красиво. Случайно Лизел издава на кметицата, че крият евреин, и на Лизел е забранено да идва в къщата на кмета, а доведената й майка вече не може да пере дрехите на кмета.

За да внесат радост в живота на Макс, Ханс и Лизел правят снежен човек в мазето и си организират бой със снежни топки. Макс използва коректор, с който превръща „Моята борба“ на Хитлер в дневник с бели страници и го подарява на Лизел. Скоро Макс се разболява, защото в мазето е много студено, и Лизел започва да му чете различни книги, които краде тайно от дома на кмета. Нейният приятел Руди я вижда да се промъква тайно в къщата на кмета и я заплашва, че ще я издаде, ако не му каже тайната си. Тя му разказва за скрития приятел в мазето и Руди обещава да не казва на никого. Разбираме, че Роза е перачка, защото Ханс е отказал да влезе в партията. Скоро Макс оздравява благодарение на това, че Лизел му чете най-различни книги, докато е болен. Много силна е сцената, когато започват да бомбардират града, а Макс излиза навън и гледа звездите, докато отгоре му падат бомби. Той иска да се полюбува на свободата, дори и с риск за живота си.

Една случка изплашва семейството – Ханс се застъпва за един евреин, когато Гестапо го отвежда, и немският офицер си записва името му. Макс решава да си тръгне, за да не застрашава повече семейството. В това време Ханс е мобилизиран на фронта за да се бие срещу руснаците. Руди и Лизел бягат от вкъщи и заявяват, че мразят войната и Хитлер, защото те са им взели семейството.

Макс е отведен от Гестапо, а Лизел с риск за живота си се опитва да го защити, но напразно. След време Ханс се връща от войната и семейството е отново заедно. Ханс казва, че не е имало смисъл в това да крият Макс, защото не са успели да го опазят, но Лизел му казва, че смисълът е бил в това да постъпят човешки. Докато спят, градът е бомбардиран. Всички освен Лизел загиват.

Съкрушена Лизел плаче за тях, но няма какво да се направи. Тя заживява при кметицата, войната свършва, а Макс се прибира и прегръща Лизел. Приятелството й с Макс трае дълги години.

Филмът има силно послание – войната и омразата носят само болка, но понякога човешката доброта е по-силна и спасява един  човешки живот, създавайки едно неразривно приятелство.

Боян Чипанов, 25.02.2018.