Ако искаш да видиш пеперуди, трябва да изтърпиш две-три гъсеници

a

Little-prince-flower.jpg

a

Натъжен, малкият принц изскубна и последните стръкчета баобаби. Мислеше, че никога няма да се върне. Но онази сутрин всички тези познати занимания му се сториха изключително приятни. И когато за последен път поля цветето и се готвеше да го покрие със стъкления похлупак, усети, че му се плаче.

– Сбогом – каза той на цветето.

Но то не му отвърна.

– Сбогом – повтори той.

Цветето покашля. Но не беше от настинка.

– Бях глупава – каза най-сетне. – Моля те да ми простиш. Дано бъдеш щастлив.

Той се изненада, че няма укори. И остана така, объркан, с похлупака в ръце. Не проумяваше тази спокойна нежност.

– Разбира се, че те обичам – каза цветето. – По моя вина ти нищо не разбра. Това няма никакво значение. Но и ти беше глупав като мен. Дано бъдеш щастлив… Остави този похлупак на мира. Не го искам вече!

– А вятърът…

– Не съм толкова настинала… Хладният нощен въздух ще ми се отрази добре. Аз съм цвете.

– А животните…

– Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници. Сигурно ще бъде хубаво. Ако не са те, кой ще ме посети? Ти ще бъдеш далеч. А от големите животни не ме е страх. И аз имам нокти.

И простодушно показа четирите си бодли. После добави:

– Не се бави, неприятно е. Решил си да заминеш. Върви.

Защото не искаше той да види, че плаче. Беше много гордо цвете…

a

Малкият принц – Антоан Дьо Сент-Екзюпери