a
a
В днешната статия ще разгледаме подчинението на хората като обект на изследване в психологията. Подчинението до голяма степен е свързано с конформизма и ще разгледаме какви са приликите между тях и до каква степен подчинението е свързано със склонността на хората да възприемат мнението на групата и до колко със страха, че ако не се подчинят, ще бъдат наказани.
Стенли Милграм е психолог, роден в Ню Йорк през 1933 година в семейството на унгарски евреи. През 1960 година защитава своята докторска степен по психология в Харвард. През 1963 година той провежда експерименти върху подчинението, които показват, че хората са склонно да загърбят своите моралните ценности, за да се подчинят на даден авторитет. Така повечето хора преживяват вътрешен конфликт между своите ценности и склонността им да се подчиняват. Хората дори са готови да упражняват насилие и жестокост, ако даден авторитет или група го изискат от тях. Чрез механизмите на конформизма и подчинението са се случили някои от някои от най-големите престъпления на човечеството – тоталитарните режими като нацизъм и комунизъм са извършили множество зверства в резултат на склонността на хората към конформизъм и подчинение.
а
а
През 1963 година Милграм издава книгата „Поведенческо изследване на подчинението“, която пренаписва разбиранията за подчинението на човека. В нея са включени резултатите от различни експерименти, които показват, че хората са склонни да причиняват големи щети на други хора, ако някой с авторитет им заповяда да го направят. Милграм решава да проучи думите на нацисткия офицер Адолф Айхман, че действията му са единствено в резултат на изпълнение на заповеди. Милграм вярва, че склонността на човека да се подчинява и да е конформист е причина за нацистката жестокост и жестокостта не е заложена в немците като етнос.
Милграм смята, че поведението зависи от ситуацията, в която е поставен човек. За целта той решава да проведе експеримент, който да покаже дали добри хора биха се подчинили на авторитета и биха извършили нещо антихуманно. След като помагал на Соломон Аш в неговите експерименти, свързани с конформизма, Милграм решава да провери какво е нивото на покорство, когато авторитетна фигура даде заповед да се пусне ток през тялото на друг човек.
През 1961 година в Йейл Милграм събрал 40 мъже, избрани на случаен принцип, които имали различни професии – учители, работници, инженери, продавачи и други. Милграм инсталирал генератор на електрошок, който не бил истински, но изглеждал напълно реално. Генераторът имал 30 степени, всяка увеличаваща напрежението с 15 волта до 450 волта максимално напрежение. Върху бутоните имало различни надписи : лек шок, изключително интензивен шок, опасност.
Подставено лице влезнало в ролята на учител по биология, като облякъл бяла престилка, а поведението му било строго и неемоционално. На участниците казали, че целят да проверят ефекта, който има наказанието върху учението. Участниците влизали в ролята на ученик и учител, като ученикът винаги бил подставено от Милграм лице, а учителят бил случаен участник от таргет групата на Милграм. Разбира се тестваните участници не знаели, че това е постановка и мислели, че експериментът е свързан с ролята на наказанието в учението. Но експериментът реално целял да изследва склонността на хората да се подчиняват на заповеди от авторитет.
a
a
Участниците трябвало да задават елементарни въпроси на „ученика“ и при неправилен отговор трябвало да му пуснат ток. След всяко пускане на ток участникът трябвало да вдигне напрежението с 15 волта. Мнимият ученик нарочно грешал на всеки четвърти въпрос, а при достигане на 300 волта, крещял и удрял по стената : „Не искам да отговарям повече! Изкарайте ме оттук! Не можете да ме държите тук! Изведете ме!“ С увеличаване на напрежението, „ученикът“ викал все по-силно, а по някое време спирал да вика, да отговаря на въпросите и да издава какъвто и да е звук. Участниците не виждали „ученикът“ и им било казвано да се отнасят към мълчанието като към грешка и да пуснат още ток. При колебание от страна на участникът мнимият учен го молел да продължи, а след това му казвал, че трябва да продължи. Ако участникът откажел за трети път, експериментът спирал.
a
a
Резултатите от експеримента били доста изненадващи. 100 % от участниците, всичките 40 човека, пуснали на ученика 300 волта, а 65 % от тестваните стигнали до края – 450 волта. Наистина някои участници показали, че изпитват дискомфорт, били нервни, треперели, а трима дори припаднали. Повечето доброволци изказали съмнения, но фактите показват, че всички 40 човека пуснали по 300 волта на мнимия ученик. В интервютата след това Милграм разбрал, че подчинението наранявало чувството им за морал, разклащало емоционалното им състояние, но натискът, който изпитвали да се подчинят, бил твърде голям.
Милграм обобщил резултатите от експеримента с думите – „виждаше се как с вцепеняваща неизменност добри хора се огъваха пред авторитета и извършваха коравосърдечни и жестоки действия.“ Някои от причините, които Милграм изтъква за високото ниво на подчинение са:
- репутацията на Йейлският университет, където се провел експериментът
- вярата на участниците, че се цели научен прогрес посредством опитите
- участниците знаели, че експериментът, макар и болезнен, не е опасен.
Според Милграм високото ниво на подчинение се дължи на факта, че хората от най-ранна детска възраст са възпитавани да са послушни и да изпълняват заповеди, особено от авторитети като майката, бащата и учителя. Подчинението също изпълнява важна социална функция – за да има общество трябва да има подчинение, предпазва хората от бедствия, конфликти и опасности. Оттук много често авторитетни фигури се възползват, за да накарат добри хора да вършат лоши неща като например зверствата на Втората световна война. Експериментите показали, че добри хора могат да извършат много жестоки неща, когато ситуацията и обществото ги притисне.
В известна степен подчинението се свързва и с конформизма, особено при хора с ниски познания и възможности в обществото. Конформизмът е една от причините, които могат да изкривят човешкото поведение и води до размиване на отговорността от лична на групова.
a
a
Експериментът е проведен в САЩ и показва, че не само немците са склонни да се подчиняват или че са принципно жестоки като етнос, както преди това се е смятало. Най-високи нива на подчинение показват азиатските и мюсюлманските култури. Най-слабо пък се подчиняват латиноамериканците и някои туземни култури в Африка. Както Милграм казва : „по време на война войникът не пита дали е лошо или не да се бомбадира дадено селце.“ Част от американските войници във Виетнам разказвали, че заповедите, които изпълнявали ставали неприемливи постепенно, докато не се озовали в ситуация да избиват невинни хора.
Като цяло и самата идея за общество включва подчинението – хората са съгласяват да се откажат в някаква степен от независимостта си и да се подчиняват на правила, изготвени от други хора, в замяна на правата, които получават като членове на социума. Дори модерните демокрации се опират на правила, които се изпълняват въпреки личностните принципи и убеждения на индивидите в интерес на колективното благо. В крайна сметка за да съществува едно общество, масата хора трябва да спазва някакви правила. По този начин понякога определени политици карат обществото да извършва антихуманни престъпления.
Според Милграм не толкова човешкият характер, а контекстът на ситуацията направляват човешкото поведение. Милграм срещнал сериозна критика за тези си твърдения, защото много хора не искат да приемат тази тъмна страна на човешката природа.
Интересно е да се разгледа и обратната страна на медала – как се държат хората, когато получат власт. Представа за това можем да получим от Станфордския затворнически експеримент, който Филип Зимбардо провежда през 1971 година.
a
a
Със своя експеримент Зимбардо иска да разкрие как хората променят поведението си, когато получат неограничена власт. Станфордският затворнически експеримент, проведен от Зимбардо, включвал 24 психически здрави колежани от средната класа. По напълно случаен принцип участниците били разделени на затворници и надзиратели. За целите на експеримента всичко било пресъздадено така, че да се доближава максимално до обстановката в реален затвор. В Станфордския университет определено помещение било пригодено за затвор, „затворниците“ били арестувани от домовете им, след това съблечени, обезпаразитени и облечени в затворнически дрехи. Всеки затворник имал номер и надзирателите се обръщали към тях само по номер, не знаели имената им, за да може да се придаде анонимност на човека и да се дехуманизира. Всеки затворник имал привързана за крака си верига, за да знае, че е лишен от свобода. Пазачите носели униформи и тъмни очила, за да се избегне зрителният контакт със затворниците. Освен това пазачите имали свирки, палки и белезници. Най-важното е, че пазачите имали право да правят, каквото поискат, за да поддържат реда.
Експериментът бил прекратен след само шест дни. За изумление на Зимбардо обстановката станала толкова агресивна, че ситуацията започнала да излиза извън контрол. Всички надзиратели се държали авторитарно, като превишавали и злоупотребявали с властта си. Някои от надзирателите нахлупили чували на главите на затворниците, оковали ги с вериги, накарали ги да мият тоалетните с голи ръце и ги използвали за участие в унизителни игри. Когато затворниците започнали да показват силни нива на стрес, експериментът бил прекратен.
a
a
Експериментът на Зимбардо показал как добри хора, сдобили се с власт и подкрепени от властващата идеология, могат лесно да се превърнат в чудовища. За експериментът Зимбардо споделил : „Всяко деяние, извършено някога от човек, колкото и да е ужасно, е възможно да се повтори и извърши от всеки човек при определен ситуационен натиск. Нашето изследване разкрива как власт, поддържана от обществото, подтиква добри хора да участват в зли дела.“
(Филип Зимбардо е американски психолог, роден през 1933 в Ню Йорк. Съученик със Стенли Милграм, Зимбардо завършва Бруклинския колеж, а след това придобива докторска степен в Йейл. От 1968 година чете лекции с Станфордския университет.)
Всичко, описано в настоящата статия, показва едно – хората са склонни да се подчиняват, в следствие на което те загърбват моралните си принципи и повечето хора биха извършили всякакви жестокости, стига авторитетът и власт имащите да им наредят. Освен това Филип Зимбардо показва, че нормални хора, получили неограничена власт, бързо започват да злоупотребяват с нея и да се държат нехуманно. Тези експерименти и човешката история, включваща всякакви зверства – робства, войни, Холокост, комунизъм и много много други, трябва да ни служат като червена лампа и никога да не забравяме, че преди да се подчиним на определен авторитет винаги трябва да се запитаме – това морално ли е, редно ли е?
Боян Чипанов, 17.03.2017
thepositivestory.wordpress.com 