Филм 4 : Списъкът на Шиндлер

a

a

„Списъкът на Шиндлер“ (http://www.imdb.com/title/tt0108052/ ; https://en.wikipedia.org/wiki/Schindler%27s_List) е един филм на Стивън Спилбърг от 1993 година, разказващ истинската история на Оскар Шиндлер – богат немски предприемач, член на нацистката партия, който използва множество си връзки сред нацистите и цялото си състояние, за да спаси близо 1200 евреи от нацистките лагери.

Шиндлер е богат собственик на фабрика, който чрез своето влияние и пари цели за да стане още по-богат. Той разбира, че евреите са евтина работна ръка и не е нужно да им плаща заплата. Възползвайки се от връзките си с немския комендант на лагера в Плашов получава разрешение да наеме на работа близо 1000 евреи в своята фабрика.

a

a

Филмът е наситен с множество символика, чрез която Спилбърг предава на зрителите своите виждания за този период от историята. Една от сцените показва прочистването и изпразването на гетото в Краков. С изключителна жестокост нацистите разрушават гетото, убивайки хиляди. Основен момент е появата на малко момиченце в червено палто, контрастиращо на черно-белия филм. Момиченцето бяга и се крие от нацистите, но по-късно във филма виждаме мъртвото й тяло. Според Спилбърг момиченцето с червено палто символизира това, че правителството на САЩ е знаело за Холокоста, но не е направило нищо за да го спре. Спилбърг казва за тази сцена : „Холокостът беше очевиден като малко момиченце, носещо червено палто, разхождащо се по улицата, но нищо не беше направено за да се бомбардират немските железопътни линии. Нищо не беше направено да се забави унищожението на евреите.“ Този момент е повратен и в отношението на Шиндлер, който вече не вижда ситуацията като източник на изгода, а влага лично отношение към евреите и техните проблеми.

Освен момиченцето с червеното палто има и други символични моменти. В началото на филма са изгасени свещите, запалени за Шабат, а в края на филмът евреите отново запалват своите свещи. Тези моменти са символ на началото и края на нацизма и Холокост. При запалването на свещите в края на филма войната е свършила и свещите символизират надеждата, която се е върнала в душите на хората.

Филмът е сниман почти изцяло в черно-бяло, защото според Спилбърг този период от човешката история е изпразнен от светлина, доброта и цвят. Едва в края на филма всичко отново става цветно, защото войната е свършила и хората отново са свободни и равни.

Оскар Шиндлер е основният персонаж. В началото на филма той е безскрупулен предприемач, чиято единствена цел е печалбата. Малко по малко, той променя своите виждания и започва да съчувства на страданията на евреите. Шиндлер започва да използва връзките и парите си за да спаси възможно най-много хора. Сключва договор с немската армия за производство на муниции, използвайки труда на евреите в неговата фабрика. Въпреки това той саботира производството, карайки своите работници да работят по-малко и произвеждайки негодни амуниции. А на немците продава муниции, които закупува от другаде. По този начин той не произвежда нови патрони и оръжия, смятайки ги за предмет, стимулиращ войната. Той се държи добре с всички свои работници, уважавайки техните еврейски празници и закриляйки ги от всички несправедливости.

По едно време работниците на Шиндлер са задържани и натоварени на влаковете за лагерите. Шиндлер успява да убеди Амон Гот, немския комендант на лагера и гетото, да му ги върне срещу огромен подкуп. След това заедно със своя счетоводител Ицхак Щерн – евреин, който Шиндлер спасява, изготвя план как чрез подкупи да държи своите евреи и фабриката си далеч от Гестапо. Шиндлер спасява множество хора, които изобщо не са му потребни като работници във фабриката. Представя деца, музиканти, поети като сръчни работници и механици, само и само за да ги спаси от лагерите. Той не мисли за печалбата или загубата и влага всичките си ресурси в спасяването на хората.

Погрешка жените от фабриката са изпратени в концентрационния лагер и Шиндлер подкупва един немски военен с диаманти, само за да ги спаси и върне във фабриката.

В края на филма Шиндлер банкрутира, използвайки цялото си състояние за да спасява евреи и да не произвежда качествени амуниции за войната. Точно тогава обаче войната свършва. Евреите са свободни, а Шиндлер обмисля бягството си, защото знае, че ще бъде преследван като член на нацистката партия. Неговите работници му дават писмо, с което заявяват, че той ги е спасил и са готови да свидетелстват в негова полза, ако бъде даден на съд. От златото скрито в зъбите им, неговите работници изработват пръстен, на който пише : „Този, който спаси един живот, спасява целия свят.“

Шиндлер се разплаква, обвинявайки се, че не е направил повече, за да спаси още хора. Неговите работници го прегръщат и му благодарят за всичко.

В края филма реалните актьорите от филма и реалните хора, спасени от Шиндлер, отиват на гроба му в Йерусалим и поставят по едно камъче в знак на почит.

„Списъкът на Шиндлер“ е един красив филм, показващ силата на човешката доброта. В реалния живот Шиндлер фалира, вследствие на мисията си да спаси колкото се може повече евреи. Евреи от целият свят му изпращат дарения, помагайки му да изживее достойно живота си. Шиндлер е погребан в Йерусалим на свещения хълм Цион – единственият член на нацистката партия, на когото е оказана такава чест от евреите.

Оскар Шиндлер е пример за безкористна доброта, която трябва да дава светъл пример на всички хора по света. Искрено ви препоръчвам да гледате филма и да научите повече за този уникален пример на човешка доброта.

Боян Чипанов, 10.04.2017