Расизъм – защо мразим различните?!

a

a

В началото психологията се фокусирала изцяло върху индивида и не е разглеждала неговата психика в контекста на обществото. През 30-те години на XX век възникват нови теории и изследвания върху социалната психология и реакцията на човека в група.

През 1920-те години Курт Левин изказва теорията, че на поведението на индивида влияят както средата, така и самият индивид и неговите мисли. Той развива своята теория за полето – полето е психологическата среда на всеки човек, върху която своето въздействие оказват сили, спомагащи и възпрепятстващи целите на човека.

Конформизмът, расизмът и вярата на хората, че са добри и затова на тях не би трябвало да им се случват лоши неща, ще са обект на изследване в три статии на сайта „Позитивни истории“.

Според мен расизмът като феномен е вследствие на няколко причини, дълбоко залегнали в множество общества:

• страх от непознатото
• егоизъм за споделяне
• неудовлетвореност от личния ни живот
• обвиняване на други хора за нашия неуспех
• конформизъм и страх да сме либерални под напора на агресивна маса нелиберални хора
• чувството за превъзходство чрез омаловажаване на различните
• чувството за сила, което създава хомогенната нетолерантна тълпа
• чувството за себереализация чрез активни действия по определена кауза.

Стенли Милграм е психолог, който през 1963 година провежда експерименти върху подчинението, които показват, че хората загърбват моралните си ценности за да се подчинят на даден авторитет. Така повечето хора преживяват вътрешен конфликт, който води до това, че те зарязват своите морални устои. Хората дори са склонни да упражняват насилие и жестокост, ако даден авторитет или група ги подложат на натиск. Склонността на хората да се подчиняват беше разгледана в статията на „Позитивни истории“ – Подчинение и власт – конформизъм, страх и агресия?! ( https://thepositivestory.wordpress.com/submission ).

Интересно е обяснението на факта, че много често групи от хора, натоварени със обществени задължения извършват огромни жестокости – като например тези извършвани в нацистките концентрационни лагери. Това се дължи главно на това, че има голям социален и административен натиск, а не, че хората са деградирали морално и нямат човещина в себе си. Както казва психологът Елиът Арънсън, един от стоте най-влиятелни психолози на XX век : „Хора, които вършат лудости, не са непременно луди.“ Други негови думи в тази насока са: „Някои ситуационни променливи могат да накарат голяма част от нас – „нормалните възрастни“ – да се държим по много неприятен начин“.

През 1970 г. членове на Националната гвардия на САЩ убиват четирима студенти и прострелват други девет, въпреки че студентите не са въоръжени и протестират мирно срещу войната в Камбоджа. Някои от студентите дори не са били част от протеста, а просто се разхождали в кампуса. Сред американците плъзнали слухове, че студентите били болни, мръсни и си заслужавали това, което им се случило. Както знаете от статията ни „Справедлив ли е светът?!“ ( https://thepositivestory.wordpress.com/good-man-good-things ), съществува феномен известен като „обвиняване на жертвата“. Той се проявява не само, когато искаме да се предпазим от външни заплахи, но и когато нашите разбирания са в противоречие с нашите действия. По този начин оправдаваме нашите лоши действия или лошите действия на нашата армия, полиция, правителство, като обвиняваме жертвата за ситуацията. Този конфликт между нашите разбирания и действия е известен в психологията като „когнитивен дисонанс“.

Понятието „когнитивен дисонанс“ е въведено през 1956 година от Леон Фестингър и означава сблъсък в съзнанието на човека между негови знания и убеждения и новопостъпила информация. Когато действията на даден човек не отговарят на неговите убеждения той изпитва дисонанс, противоречие. Както добре знаем всяка система се стреми да постигне баланс и затова човек, подложен на когнитивен дисонанс, се стреми да постигне мир между двете убеждения, които са завладели съзнанието му. Това става чрез омаловажаване на едната теза, отричането й или чрез активни действия за променяне на обстоятелствата. За да се намали когнитивният дисонанс, хората често са склонни да оправдават насилието върху други хора. По този начин жителите на Охайо оправдават своята Национална гвардия и обвиняват жертвите, за да могат да вярват и живеят с убеждението, че Националната гвардия е добра и ги защитава. При война, расов или етнически конфликт се проявяват подобни психологически модели с цел да се оправдае правителството и да се защити родината и родолюбието.

a

a

В днешната статия ще разгледаме историята на един от първите психолози, изследвал причините за и резултатите от расизма в обществото – Кенет Кларк. Кенет Кларк (1914 г. – 2005 г.) е психолог от афроамерикански произход, роден в зоната на Панамския канал. През 1919 г. заедно с майка си се премества в Харлем, Ню Йорк. Докато следва психология в университета Хауърд, Вашингтон, се запознава със своята бъдеща съпруга Мами Фипс Кларк. През 1970 г. заедно със съпругата си стават първите чернокожи, които получават докторска степен по психология в Колумбийският университет в Ню Йорк. Освен това Кенет Кларк става първият афроамериканец, който е постоянен преподавател в Градския Университет в Ню Йорк и първият чернокож, който става президент на Американската психологическа асоциация.

Заедно със съпругата си Кларк провел серия от психологически експерименти относно ефектите, които сегрегацията оказва върху чернокожите ученици, и това, как те възприемат самите себе си. Двамата подлагат децата на „теста с куклата“ – на чернокожи деца между 3 и 7 години се дават кукли с различен цвят – в различни нюанси на бялото, черното и кафявото.

a

a

Резултатите от теста са доста еднозначни :

• децата разпознават себе си по цвят, избирайки куклата най-много наподобяваща тях самите;
• имат ясно съзнание за раса, разделяйки куклите според цвета им;
• децата трябвало да изберат куклата, която най-много харесват и тази, която според тях изглежда зле : чернокожите деца избирали белите кукли за най-красиви и отхвърляли черните кукли.

В следствие на експеримента Кларк заключил, че децата възприели расовите предразсъдъци от заобикалящата ги среда и насочвали негативните емоции към самите себе си, мразейки се и отхвърляйки се. Кларк поставил казуса в публичното пространство – кой учи децата да мразят представителите да чуждата раса и да се страхуват? Според Кларк децата оценяват расовите различия според обществените стандарти и попиват общественото разделение и нагласи.

a

a

По времето, когато Кларк прави своите експерименти, в американското общество белите хора били възприемани като по-добри, а черните били сегрегирани. Тези норми се усвоили и от чернокожите деца, което само потвърждавало тезите на Кларк. Тригодишните деца възприели обществените норми на американците и ги използвали в собственото си отношение към света. Върху децата влияели множество фактори – родители, учители, връстници, телевизия, филми, книги. Понякога дори родители, които не искат да възпитават децата си в омраза, несъзнателно предават на децата си предразсъдъци. Дори само да забранят на децата си да играят с непознато дете с друг цвят на кожата, това може да породи у детето чувства на страх или омраза.

През 1950 Кларк прави основен извод от своите изследвания : сегрегацията нанася вреда на всички членове на обществото – от всички раси и класи.

Кларк участва в множество съдебни процеси в ролята на експерт, като най-известен от всички е случаят „Браун срещу Образователния борд“ през 1954 г. След това дело расовата сегрегация е забранена в американските училища. Кларк е деен активист в движението за граждански права в Америка (движението на Мартин Лутер Кинг) и дава съществен принос за изкореняването на расизма и сегрегацията в САЩ.

Една от известните мисли на Кларк е следната : „Сегрегацията е начин обществото да каже на група човешки същества, че те са по-долно качество.“

Заедно със съпругата си Кларк основава центрове за подпомагане на деца и юноши в Харлем – Northside Center for Child Development и Harlem Youth Opportunities Unlimited (HARYOU). Важни съчинения, които Кларк написва са „Расова идентификация и предпочитания при чернококожите деца“ (1947 г.), „Предразсъдъците и вашето дете“ (1955 г.), „Тъмното гето“ (1965 г.) и „Патосът на силата“ (1974 г.).

През 1971 година Елиът Арънсън предлага т.нар. техника „класна стая – групов пъзел“, която цели да намали етническото напрежение и да улесни взаимовръзките в новите десегрегирани класни стаи. Тази техника кара учениците да работят в групи и да са зависими едни от други, като по този начин в смесените училища се намаляват расовите предразсъдъци.

Запознах ви с всички тези психологически експерименти, за да ви запозная с основните вреди, които нанася сегрегацията в обществото на младото поколение. Тя се пренася от родители на деца, събужда омраза между хората и  всява страх от непознатите раси и култури. Тя е нещо, което модерното общество трябва да се стреми да преодолее. Хората трябва да търсят своите общи черти, това, което ги обединява, и да не приемат непознатите култури, етноси и начин на живот враждебно. Разбирателството между народите е решението.

Боян Чипанов, 24.03.2017