Справедлив ли е светът?!

a

a

В днешната статия ще разгледам дълбоко вкоренената вяра на хората, че светът е справедлив.

В началото психологията се фокусирала върху индивида и не разглеждала неговата психика в контекста на обществото. През 30-те години на XX век възникват нови теории и изследвания върху социалната психология и реакцията на човека в група.

През 20-те години Курт Левин изказва теорията, че на поведението на индивида влияят както средата, така и самия индивид и неговите мисли. Той развива своята теория за полето – полето е психологическата среда на индивида, върху която влияят сили, спомагащи и възпрепятстващи целите на човека.

Конформизмът, расизмът и вярата на хората, че те са добри и затова на тях не би трябвало да им се случват лоши неща, ще са обект на изследване в три статии на сайта „Позитивни истории“.

Мелвин Лърнър е първият, който изследва „справедливостта“ като понятие в човешката психика. През 1957 г. той завършва социална психология в Ню Йорк. В периода 1970 – 1994 преподава психология във Ватерло, Канада.

През 1978 година Мелвин Лърнър изказва своята теория за справедливия свят, според която повечето хора вярват, че светът е справедлив, всеки получава това, което заслужава, и че ако правят „правилните“ неща, ще бъдат възнаградени. Вследствие на тези разбирания се появява и феноменът „обвиняване на жертвата“ – хората са склонни да вярват, че жертвите на насилие и социално неравенство са предизвикали събитията и са виновни за нещастията, които са ги сполетели.

Как обаче хората достигат до тези свои убеждения?

a

a

Както се вижда от горната диаграма, хората наистина искат да вярват и повечето вярват, че живеем в подреден, честен и справедлив свят, в който, ако правим „правилните“ неща, ще получим това, което искаме. Така хората чувстват контрол върху ситуацията, събитията и живота си. Мелвин Лърнър вярва, че тази нагласа на хората е доста опасна и се отдава прекалена значимост на личностните качества, а не на ситуацията. Оттук идва и доста необективното и погрешно вярване, че хората, които страдат по някакъв начин, са виновни за това. Така човешката психика си обяснява несправедливия, хаотичен и необясним свят и в съзнанието си го превръща в подреден и справедлив.

Всичко това води до вярата у хората, че ако правят добри/правилни неща, ще им се случват хубави неща. И като най-важно последствие от това – създава се усещане за сигурност и контрол, които са много важни за човешката психика.

В своята книга „Вярата в справедливия свят“ Мелвин Лърнър изказва мнението, че хората възпитават децата си като ги стимулират да бъдат добри чрез награди, ако потискат естествените си желания. По този начин децата растат с убеждението, че светът е справедлив и ще бъдат наградени, ако правят „правилните“ неща. През 1965 г. Лърнър провел изследване, което показало, че учениците вярват, че техен съученик, спечелил от лотарията, е учил повече от другите.

Тази вяра в справедливия свят ни кара да променяме леко фактите и често смятаме, че жертвата на изнасилване си го е заслужавала, защото е носила къса пола или е флиртувала. Така престъпникът се освобождава от отговорност, която се прехвърля на жертвата, а светът изглежда подреден и сигурен, ако правиш „правилните“ неща. Хората имат нужда да се чувстват в безопасност и да вярват, че държат контрола.

Интересното е, че жертвата не винаги е обвинявана. Ако жертвата е очевидно невинна, привлекателна е, с висок статус е, или прилича на нас, тогава сме склонни да съчувстваме на жертвата и да приемем, че е невинна.

Тази интересна психологическа илюзия може често да се забележи в почти всички хора. Всеки човек е склонен да се приема за добър, да приема своята страна за най-добрата, да се обвиняват бедните/нещастните хора, че са мързеливи и глупави, а жертвите на насилие – за разкрепостени. Чрез предаването на отрицателни качества на жертвата се намалява несигурността и се изгражда изкуствена защита – правим ли „правилните“ неща, ще ни се случват хубави събития.

Боян Чипанов, 22.02.2017